Само двама от чилийските миньори остават в болница. Останалите са в добро здраве и са изписани. Повечето от тях се завърнаха по родните места, където ги посрещнаха техните близки и приятели.
Приповдигната бе атмосферата в градчето Капиапо, на 40 км от мината Сан Хосе, където живее Марио Гомес и повечето от работещите в мината. Обикновен съсед допреди две месеца, днес най-възрастният от затрупаните миньори е национален герой.
„За мен е много вълнуващо - съседи сме и той е много добър човек. Напомня ми за моя баща, който загина преди 3 години в тази мина. При същите обстоятелства”, сподели Йелка Сааведра.
Освен за спасението си, 29-годишният Ариел Тикона за първи път вдигна чаша и за дъщеричката си Есперанса, или „надежда”, която се роди, докато той бе под земята.
За първи се чуха и признания за конфликти под земята.
„Имаше проблеми, като във всяко семейство. Когато сме толкова дълго време заедно, възникнаха дрязги, имаше сбивания, но нищо сериозно”, разказа Виктор Сеговия.
Сеговия е водил подробен дневник за всичко случващо се през мъчителните дни до спасението. Най-вероятно той ще бъде издаден като книга. А той ще продължи да работи като миньор. Но не в тази мина.
