21-годишен младеж, израснал в дом за изоставени деца, с изненада научи, че не е сирак и, че трябва да плаща банков заем, взет от баща му.
Колегата ни Стоян Георгиев намери Христо и заедно отидоха да се запознаят с майката и останалите роднини на момчето.
Христо Драгиев е на 21 и успешно се справя с живота си.
"Това е кофраж. След като се излее, се мери с нивелир дали са прави. Ако не е равно, гътаме. Ако е равно - оставяме. Сега е супер. Точно по средата между двете (...) За тази колона съм взел 40 лева. За онази стена - 60. За месец горе-долу около 600 лева, ако се работи без спиране", разказва младежът.
Христо живее в скромна, но спретната къща в центъра на Ловеч. Дели си наема с Любка и Кирчо -младежи на неговата възраст също израснали без родители, по домовете.
Един ден през ноември миналата година биологичните родители на Христо най-сетне му напомнят за себе си. Чрез писмо от банката Христо разбира, че е длъжник. Осъден е да плаща дълга на починалия си баща. От съдебното постановление разбира, че родителите му са от Стара Загора.
"Той е изтеглил 5 хил., но с лихвата стават 8 хиляди", обяснява Христо. Казва, че никога не е виждал баща си: "Не, нито някой от семейството. Абсолютно никога. Даже аз се надявах чрез този кредит поне да ме намерят и да ми кажат, но не".
Отиваме в Стара Загора, за да намерим майката и останалите роднини на Христо. Сега е време да разберем коя е майката, изоставила Христо, тук ли са братята, сестрите му.
Намерихме и майката и й представихми нейния изоставен и натоварен с родителски дългове 21-годишен син.
"Какво да му кажа. Да е жив и здрав. Това му пожелавам", каза тя. Разказва му и защо го е изоставила: "Аз имах три деца. Ще го оставя, викам. Аз не мога без мъж да гледам три деца, още едно и внук. Викам, късмет ли ще има, да го взима някой да си живее, викам, и той. Е тук ми беше целта. Той баща му беше един долен, един "пиянист", остави ни. А то колко сме теглили, само Господ знае".
Роднините на Христо са се отказали от наследство и така са се отървали от дълга. Момчето осъзнава, че повечето са безработни и няма как да му помогнат. Междувременно разбира и, че има брат, който е в затвора за кражба, запознава се със сестра си, с брат си, който твърди, че е пастор, братовчед си албионос, начуачва и за полубрат си Кънчо и за още дузина братовчеди и племенници.
С всички тези впечатления Христо поема обратно към Ловеч.
"Сега не съжалявам, че са ме оставили. По-добре да съм си в Ловеч - с моята си работа и сам, отколкото да съм тук, в катуна. Добре, че го видях сега в реалност. И съм сигурен, че многото деца, излезли от домовете са ударили шестица от тотото, че не са живели в катун като този. И им благодаря, че са ме оставили. Сега, като се прибера в Ловеч, това ще ми се запечата в мозъка и някой ден, дай Боже, като имам деца, ще е съвсем коренно от както тук. Ще се помъча да имат абсолютно всичко и най-важното - образованието. Това е най-важното", заяви Христо..
Свързахме се със съда в Стара Загора, който отреди Христо да плаща дълга на хората, които са го осъдили да бъде сирак. Оказа, че момчето е имало шанс да се откаже от наследство при получаването на постановлението.
Младежът обаче не бил запознат с тази тънкост на закона, а служителят, който му е връчил заповедта не си е направил труда да му обясни.
Сега само благословията на банката може да сложи край на тази шокираща несправедливост - сирак да плаща дълга на хората, които са го изоставили.
Вижте какво каза Христо като гост на "Тази сутрин" тук и тук.
