Скалното плато Белинташ се намира на 1200 метра надморска височина, високо в Родопите, на повече от 30 километра от Асеновград. Досега мястото никога не е било проучвано от археолози.
"Това, което е сигурно, че през каменно-медната епоха, това е пети век преди Христа, това е времето на Варненския некропол, това място е било почитано, това е най-ранното скално светилище в Европа”, заяви доктор Борислав Бориславов, ръководител на археологическата експедиция.
Входът към светилището води до внушителен олтар, изсечен в скалите. По платото има издълбани стотици дупки с правилна форма, които също се проучват.
"Това, което предполагаме със сигурност, е, че огънят има много важно участие, открили сме фрагменти от огнища олтари, някои от тях с украса, със сигурност са се правили някакви действия с изливане на течности, дали изливане на мляко или вино, жертвени животни, кръв, предстои да разберем”, допълни Борислав Бориславов.
Има хипотези, че мястото е било използвано от жреците като обсерватория. Те са наблюдавали небесните тела и са казвали кога да започне дадена стопанска дейност.
"Изключително тежко се работи на такъв терен. Самият наклон и обхват на хълмовете, които сме подбрали, е доста голям и това затруднява нещата”, каза Мартин Христов, зам.-ръководител на експедицията. Той каза, че предметите, които са открили, са потичка, прешленче за вретено, тежест за стан, което е нормално за светилища.
На метри от светилището археолозите се натъкнали и на надгробна могила.
Заради находките, които са открити на Белинташ, ръководителят на експедицията ще поиска от министъра на културата Белинташ да получи статут на национален паметник на културата.
