Скалното плато Белинташ се намира на 1200 метра надморска височина, високо в Родопите, на повече от 30 километра от Асеновград. Досега мястото никога не е било проучвано от археолози.
"Това, което е сигурно, че през каменно-медната епоха, това е пети век преди Христа, това е времето на Варненския некропол, това място е било почитано, това е най-ранното скално светилище в Европа”, заяви доктор Борислав Бориславов, ръководител на археологическата експедиция.
Входът към светилището води до внушителен олтар, изсечен в скалите. По платото има издълбани стотици дупки с правилна форма, които също се проучват.
"Това, което предполагаме със сигурност, е, че огънят има много важно участие, открили сме фрагменти от огнища олтари, някои от тях с украса, със сигурност са се правили някакви действия с изливане на течности, дали изливане на мляко или вино, жертвени животни, кръв, предстои да разберем”, допълни Борислав Бориславов.
Има хипотези, че мястото е било използвано от жреците като обсерватория. Те са наблюдавали небесните тела и са казвали кога да започне дадена стопанска дейност.
"Изключително тежко се работи на такъв терен. Самият наклон и обхват на хълмовете, които сме подбрали, е доста голям и това затруднява нещата”, каза Мартин Христов, зам.-ръководител на експедицията. Той каза, че предметите, които са открили, са потичка, прешленче за вретено, тежест за стан, което е нормално за светилища.
На метри от светилището археолозите се натъкнали и на надгробна могила.
Заради находките, които са открити на Белинташ, ръководителят на експедицията ще поиска от министъра на културата Белинташ да получи статут на национален паметник на културата.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google





















