Въпреки психозата, която настъпи след случаите на хранителни отравяния, дюнерът си остава предпочитана храна за всяка възраст. Вижте повече за тънкостите в приготвянето му.
Да си майстор на дюнера не е лесна работа. Изисква се сръчност, бързина и точна преценка. Дюнерджия не се става за един ден.
Ерджан Исмаил се е посветил на професията вече повече от 6 години. Тръгнал от чирак, той вече знае тайната да вкусното ястие.
"Държим продуктите, които слагаме вътре, да са максимално най-пресни. Месото трябва да се нареже най-тънко, да е по-вкусно. Някои искат без домати, да речем, някои искат без картофи. По вкуса на клиента ги правим", споделя той.
Освен майсторлъка в дюнерджийницата, където работи майстор Сами, залагат предимно на проверени продукти.
"Заготовките идват така сертифицирани от месокомбината. Отгоре си има етикет - всичко, трайността докога е най-добро до", казва още Исмаил.
Дюнерджийницата има своите редовни клиенти, които не минават покрай магазина без да си купят от вкусното ястие.
Въпреки че дюнерът не е традиционно българско ястие, той е станал част от трапезата на българина.
