Празникът на българския първоучител Св. Наум е въведен сравнително късно. Установява се в календара от Охридската архиепископия през 1720 г. по време на архиепископ Йоасаф. За Наум се знае, че е ученик на светите братя Кирил и Методий, че е присъствал на освещаването на славянските книги в Рим, където е ръкоположен.
След смъртта на Методий пристига в България заедно с другите ученици на братята. Той е един от основателите на Преславската книжовна школа. След ръкополагането на Св. Климент за епископ през 893 г. е изпратен като учител в Охрид, където разгръща своята просветителска, преводаческа и творческа дейност. Там съгражда и манастир.
