За съчетаването на работа и домакинство
Не знам дали се справям добре като домакиня, добре, че работят кръчмите до късно, защото работата – няма да излъжа, тя е толкова поглъщаща цялото време, не е административна, не е от 10 до 5 ч. или до 7 ч. Когато имам работа, оставам до по-късно, а това се случва често, което съответно не ми позволява да бъде перфектна у дома.
Не винаги моят съпруг (операторът Добромир Иванов - бел. ред.) е посрещан с топла манджа, току-що сготвена, даже бих казала много рядко се случва това. Трудно ми е това съчетаване, но това е трудна за всеки, който има подобна активна работа, не само в медиите.
За отразяването на изборите
За медиите това са едни особено тежки дни заради подготовката и заради бързината, с която трябва да реагираме в определени часове. Общо взето нямаше почивка преди изборите и сега също няма да има скоро, защото се случват интересни събития, които смятам, че трябва да бъдат отразени по надлежния начин. В момента зрителите ще загубят от това, ако ние почиваме.
За работа в чужда медия
Не съм се замисляла за подобен вариант. На този етап съм избрала България. От тази гледна точка bTV беше медията, за която аз доста дълго време съм си мечтала да работя, просто защото е голяма машина, но не е тромава, има имена в журналистиката, висините на които все още ми предстои да покоря. С една такава конкурентна среда с добри журналисти, сам си изправен пред предизвикателството да се развиваш. Да, в другите медии също има имена в журналистиката, но тук концентрацията е по-голяма и наистина беше мечта за мен, професионална, мисля, че я постигнах. Доколко съм се вписала в цялата обстановка, това и зрителите могат сами да го преценят.
Разбира се, сега на този етап, ако ми предложат от Си Ен Ен да речем, цялото ми същество би казало: Естествено, отивам в Си Ен Ен. Но след подобна реакция за всеки един идва разумният подход към това предложение. Не съм убедена, че съм дорасла да бъда репортер или водещ в Си Ен Ен. Има един етап, и смятам, че това е много важно, да се изминат по-малките стъпки, за да не допускаш грешки, когато ти предложат нещо подобно.
За работата в bTV
Чувствам се много комфортно. Правя го сърце и душа, сигурна съм в това, което правя, не се чувствам притисната или пък нереализирала се, напротив.
Не може в професията постоянно да се живее на педал. Има периоди, в които покоряваш някакъв връх и след това трябва да се понаучиш, да вземеш най-доброто, ноу хау, да пооткраднеш малко от занаята от по-добрите от теб, да се установиш на позицията, на която си, а след това – каквото е писано.
За екранната половинка
С Цецо няма кой да не е приятел. Той е изключително приятен за общуване, много е дипломатичен, хрисим, или както се казва – дялан камък. Винаги намира подходящ начин, по който да ти каже неща, които понякога не искаш да чуеш, но се налага. Излизали сме семейно заедно, на по кафе и на по биричка. Много е приятно с Цецо, свеж човек.
За разменените реплики по време на финалните надписи
След една емисия, която е повече от 35 минути, първото нещо, което си казваме, е "Добре мина, май./ Добре ли мина?/ Ааа, ето това беше страхотен репортаж". Коментираме нещата, които току-що са ни се случили в ефир. Нещата обикновено са свързани с работата.
За удобните и неудобните въпроси
Хубаво е да има критични зрители, защото, ако има само похвали, това не е добър знак. Удобни и неудобни въпроси спрямо кого – аз говоря за работата си и това не е неудобен въпрос.
Има някои въпроси, които аз наричам неудобни или по-скоро неподходящи, които засягат мои много лични въпроси, в случая това интервю не ги засяга.
За усмивките по време на емисия
Ако ми стане смешно, не се сдържам много. Разбира се, не реагирам така, както бих реагирала пред най-близките си хора, но водещите, те са хора, не са роботи и в крайна сметка винаги отношението към даден репортаж е изключително важно.
Смятам, че, когато се усмихвам, по някакъв начин, не вредя на хората, напротив. Не го правя и самоцелно. Наистина има някои страхотни репортажи, които будят такава емоция и такъв смях в мен, а и у Цецо, че няма как да застанем сурово и да погледнем със смразени физиономии, защото това е неадекватно отношение от наша страна към новината.
За тайната на успеха
Не знам дали съм успяла. Вярно е, че откакто се занимавам с медии, и по-скоро с телевизия, защото преди това бях в радио, станах по-популярна, но това не ме прави кой знае колко значима, поне в моите очи. Това е една професия като всички останали. Боря се да успея. Постигнала съм някакъв връх, но аз сама не мога да кажа, че това е най-доброто, което мога да покажа и най-високата летва, която мога да прескоча. Може би така изглежда за хората.
Ние сме обикновени хора и наистина нищо човешко не ни е чуждо – храним се, излизаме, пазаруваме, нуждаем се от почивка като всички останали. Може да съм успяла в очите на някои, бих се радвала обаче с това да не приключват подвизите ми. Не смятам, че съм покорила най-високия си връх.
Когато нещата се случват регулярно, си даваш сметка, че те върховете идват сами, постоянно се развива човек, стига да го иска, разбира се.
За наследниците
Много се спекулира по тази тема и в жълтата преса. Естествено, че бих желала да се сдобием някой ден с наследник, но и двамата сме на мнение, че това е Божа работа и когато се случи, то ще се случи. Щом като не се случва, значи има време.
За почивката и пътуванията
Първият проблем е да ни се напаснат графиците. Когато това се случи, никога не оставаме в София. Винаги сме някъде – било на планина, било на море. Обичаме много да пътуваме в чужбина, резервираме си билети три-четири месеца по-рано и обикаляме засега Стария континент.
Тази зима си направихме страхотна обиколка – през Брюксел до Амстердам, след това Париж, Лондон в рамките на две седмици. Разбира се, съвсем малко време ни оставаше да обиколим по-важните места, но пък впечатлението, което оставят тези градове, начинът, по който хората контактуват, те зареждат изключително много. Малкото време е достатъчно тези култури да се развихрят, да ти се покажат. Не е нужно да стоиш на дадено място цяла седмица, за да доловиш манталитета на хората.
Обичаме да си "правим" някакви нови места. Има едно място, което ни плени, то се намира на около 50 км от София и си взехме една виличка, има страхотна гледка, вижда се Искърското дефиле и когато имаме възможност, но не много време, сме там.
За тайната на красотата
Ако си представяте, че сутрин се събуждам и Добри ме вижда с две краставици на очите, не. Не мога да кажа, че съм чак такава красавица неземна. Всеки наш зрител, защото нашите зрители са интелигентни хора, знае, че появата ми в ефир не е "ставам от леглото и идвам да чета новини". Тя има подготовка – грим, прическа. Тук има толкова много хора, които се стараят да изглеждаш добре. Единственото, за което може би имам принос, е доброто настроение, а то не се появява с щракване на пръсти.
Повече усмивки и птичи поглед върху малките теми от деня, които според мен тровят живота – това е перфектната формула да имаш вътрешна увереност, малко самочувствие, а не да се самозабравяш, просто да се чувстваш щастлив от живота.
Пожеланието на Вики към потребителите
Да бъдат по-активни в интернет пространството, да бъдат все така наблюдателни, влизам доста често в btv.bg и там има страхотни коментари, много точни попадения.
Да бъдат наблюдателни и взискателни към нас защото ако прави нещо, ние го правим за тях и има смисъл от техния коментар. Това е нашето огледало. И нека да не забравят, че ние сме хора, допускаме грешки, извиняваме се за което, но се стараем, поне аз със сигурност.
