Учителка по професия, Павлина развива страст към кактусите от студентските години. Дали защото открива в тях нещо от характера си, или произходът им я пренася мислено в страни, които е виждала само по телевизията, жената не знае, но с времето става все по-привързана към бодливите растения.
"Бодливи са като мен - рак съм, с щипките напред. Исках да отида в Мексико, да се запозная с културата на маите, не успях - с учителска заплата накъде. Пренесох си Мексико вкъщи", обяснява Павлина Левичкова.
Доскоро кактусите в дома били стотина, но ставало все по-трудно да се гледат, затова започнала да ги подарява. Израснали на височина - прескочили двата метра и опрели в тавана. Други така наедрели, че изобщо не можело да се помръднат без чужда помощ. Саксиите обаче трябва да се преместват поне два пъти в годината, за да оцелеят, казва стопанката.
"Тук могат спокойно да живеят при осем градуса температура, но под нула градуса, трудно оцеляват. Аз ги внасям средата на октомври, като застудеят нощите много".
Безспорно най-голямата екзотика настъпва при цъфтежа на кактусите. За съжаление, красивата гледка трае от няколко дни при някои видове, до няколко часа при други.
"До два дни могат да издържат, но имам сортове, които цъфтят само нощем. Това са обикновено цереусите, които са много красиви. Вечер, когато слънцето залязва, се разтварят и сутрин, при първите лъчи, се прибират и падат".
Заради кактусовата си градина, Павлина често е обект на закачки от страна на приятели, които се шегуват, че на терасата с южно изложение стопанката има имане, равняващо се на няколко луксозни автомобила.
"Може би да не са толкова много мерцедесите, дори един да не е, но една прилична кола със сигурност имам на балкона", смее се Павлина.
