Добро е състоянието на младия мъж, на когото беше присадено сърцето на 26-годишната Славина Савова, загинала при катастрофа миналата сряда. Защо на Запад донорството и трансплантацията са естествени и рутинни процедури, а у нас - медийно събитие, разказва Габриела Наплатанова.30 - годишният Добромир Христов от София е чакал за трансплантация повече от година и половина. Преди два месеца състоянието му се влошава и го подготвят за изкуствено сърце. Сега Добромир живее, усмихва се и гледа телевизия след успешна трансплантация само защото преди по-малко от седмица родителите на загиналата при катастрофа Славина Савова решиха да дарят сърцето й.
"Досега хората с близък в мозъчна смърт - всички са давали съгласие. Голяма част от обществото е узряло и усеща нуждата от донорството - проблемът остава в нас - съсловието и ние трябва целенасочено да мислим в тази посока", коментира проф. Генчо Начев, директор на УНСБАЛ "Света Екатерина".
Въпросът дали да дарят органите на човек в мозъчна смърт дори не се поставя от лекарите в някои областните болници пред близките.
"За съжаление всяка трансплантация се превръща в медийно събитие, което говори че сме доста изостанали в това отношение - понеже в западна европа това е рутинна медицина. Все още у нас няма необходимата организация и координация между различните звена", коментира доц.Боян Баев, УНСБАЛ "Света Екатерина".
Според кардиохирурзите с числеността на населението в България и фактът, че тя е европейска държава би трябвало у нас да има поне по 50 сърдечни и по 250 бъбречни трансплантации на година.
За последните 6 години са направени едва 15 трансплантации. В момента листата на чакащите е от 45 крайно нуждаещи се.
Някои от пациентите за трансплантация излизат от листата - умират в чакане на донор.
