"Аз си карах автобуса, и на Военна академия по едно време през вратата гледам на земята едно портмоне, един господин стоеше до мене, викам може ли да ми подадете портмонето, той ми го подаде, защото аз бях в движение", разказва Латин, шофьор на автобус. Портмонето имало лична карта, дебитни карти и пари.
Латин продължава разказа си: "360 лева бяха вътре. Изкарах си смяната, никой не потърси документите, прибрах се вкъщи, занесох документите и гледам сега да търся. Разрових, търся телефон, на който да се обадя - няма близък, няма нищо".
Докато шофьорът се чудел как да се свърже с Васил от Смолян, за да му съобщи къде му е портмонето, самият Васил вече се бил примирил със загубата. Докато в един момент не получава обаждане по телефона.
"Все пак аз не можах да повярвам, че има толкова добър човек. Нали парите в портмонето си бяха доста. Плюс това, той е издирил по адресна регистрация - аз съм от Смолян, там са се обадили, в Смолян, на домашния ни телефон", коментира с изненада студентът Васил.
От мига, в който шофьорът Латин намерил чуждото портмоне, нито за момент не му хрумнало, че то може да стане негово.
"Аз не съм от този тип хора, които обичат да присвояват. Обичам честните работи, откровените", коментира Латин.
"Искам да му благодаря и дано да има повече такива хора", изказа признателността си Васил.
Ако познавете такива добри хора като Латин от рейс номер 9, пишете ни, и ние ще разкажем за тях на цяла България.
