Как хората разбират рецесията, какво означава тя за тях и как се отразява на живота им. Като в почти всяко българско село, и в Крета възрастните са повече, и то на пределна възраст. Някак не върви да ги питаш за рецесията.
"Нещо лошо, ма какво е, не го знам, казват за парите нещо, ама какво е", чуди се Никола Симеонов.
"Не знам, нямам представа", казва Цветана Георгиева.
От безпаричие и недоимък обаче всички разбират, защото пенсиите стигат за основни неща.
"Един хлеб и едно млеко и това е."
Дори тях купуват на вересия, а задълженията, от почти хиляда лева на месец, местният търговец записва на специални картончета. Ако съдим по картончетата, рецесията у нас е по-стара от твърденията на анализаторите.
"18 години как съм отворил барчето, всеки месец сме на това дередже - с картоните", обяснява местният търговец Иван Илиев.
Затова мъжът сам затяга колана на селото, та рецесията да не се усеща много-много. Отпуска му края само със сладоледа - заради жегите.
"Като докарам повече стока, те им се яде и им се пие, искат повече и вересията става повече и не могат я платят."
Надеждите на хората тук са зарзаватът в градината по-скоро да стане, че да спестят някой лев от вносните краставици на пазара, а джобните да наместят за нещо друго.
"Поне в градината ще си имам, да си посегна аз, а не че мога да дам на децата, тежък е животът", заключава Йорданка Тошева.
Тежък е животът не само защото тук младите са без работа. Старите показват разбитото училище и затворената църква. Но намират сили да се шегуват с живота си и с рецесията:
"Ние сме оцелели от турско робство, та нема да оцелеем сега. В рецесията? Да."
