На 22 май Петя Колчева и съпругът й посрещат утрото на най високата точка на света. "Утрото на Еверест е точно толкова прекрасно колкото това на Мальовица", признава тя. Това според нея е така за повечето български планинари и алпинисти.
"Когато се изкачих на Еверест си казах, че съм точно толкова щастлива, както когато съм си у дома, на Мальовица. Това беше прекрасно. Успяхме да изкачим Еверест в добра кондиция и здраве и успяхме да се насладим на момента."
Еверест е една мечта, която човек таи в душата си, но Мальовица е култово място на което човек винаги се връща, призна още първата българка изкачила Еверест.
"Алпинизмът може би не е точно женско занимание, но пък българските жени вече са навлезли в толкова много мъжки професии. Моята работа, сигурно, също не е съвсем женско занимание. Отдавна се занимавам с екстремен планински спорт", продължи с откровенията си тя.
"За това изкачване мечтахме поне десет години. Конкретни планове за Еверест кроим от поне четири-пет."
Как се организират масовите експедиции? "Където и да искаш да отидеш, плащаш. Трудно е индивидуални алпинисти да попаднат на базов лагер. Те трябва да минат през трекинг агенция, която да ги представлява пред Министерството на туризма на Непал. Агенцията осигурява и различните услуги при базовия лагер. Така се гарантира и екологична чистота в района", разказва Колчева.
"За наш късмет, когато ние бяхме там, на върха имаше още десетина души. Нямаме точни данни за сега, но минимума, който едно такова изкачване би струвал е между 20 и 35 хиляди долара", призна още Петя.
На въпроса сега на къде, тя бе категорична, че все още е изморена, озадачена и объркана.
"Изпълнена съм с желание за работа и изява. Сигурна съм, че скоро ще дойдат и новите планове."
