Велики (Разпети) петък е денят, в който е Божият син Исус Христос е разпнат на кръст, за да изкупи греховете на човечеството. На този ден от Страстната седмица постът, който спазват православните християни, е особено строг – не се приема каквато и да било храна.
Според народните предания на Велики петък „и пиле не пее, и гнездо не вие”. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е с неговите страдания и смърт. Не се подхваща никаква работа.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия. Извършват се Царските часове. На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на църквата, се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Божия син след свалянето му от кръста. Молещите се пристъпват към нея и се покланят пред Бог.
По време на богослужението от олтара се понася плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията също са посветени на страданията и смъртта Христови.След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът я полага в "гроба”.
На Разпети петък вярващите ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието.
У нас Велики петък е обявен за официален празник със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 41-ото Народно събрание на през февруари миналата година.
