Шумен се готви за честването на 30-годишнината от включването на Мадарския конник в списъка на ЮНЕСКО на паметниците от световното културно наследство. Обмислят се идеи за привличането на повече туристи, като една от тях е конникът да бъде позлатен. По-важната стъпка обаче е преди това да бъде съхранен.
Съществуват много легенди за това, как през 7 век на 23 метра височина неизвестен каменоделец е изсякъл един от символите на българската държавност. Бил е покрит с пурпурна боя, за да се изтъкне могъществото на средновековния владетел. Днес много от местните хора смятат, че паметникът трябва да се запази такъв, какъвто го познават.
"За съжаление тази практика да се затрупват паметниците на културата с бетони и да се назиждат отгоре, едва ли не с панелиТе загубват своята историческа, археологическа и архитектурна стойност…На нас ни се смеят от цял свят", коментира историкът Кирил Кръстев.
За учените обаче преди всичко трябва да се разрешат проблемите с ерозията на скалата. Микробиолози от Германия, Франция и България работиха близо 4 години по проект за биозащита на Мадарския конник.
