На 13 октомври е премиерата на най-новия спектакъл на Театър "София" - "Преди/След".

Любовни двойки, затворени в съвременна, модерна самота; диалози, като подслушани от съседния апартамент; паралелно развиващи се сюжети и преплетени съдби - всичко това събира на сцената почти цялата актьорска трупа на Театър "София".

"Преди/След" на Роланд Шимелпфениг е пиеса, в която няма осъзнато сегашно време. Тя е като документален отрязък от живота, който и ние живеем – с носталгия по облагороденото от спомени минало и в стремеж към онова бъдеще, което ще компенсира сивото ни настояще.

"Всички герои стоят на някакъв праг, който е това липсващо "сега”, обясни режисьорът Иван Добчев. "Това "сега", което някак си ние го обезсмисляме, което по някакъв начин се скапва, се сдухва, вземаме прибързани решения, вземаме някакви решения, които са много лекомислени, и това зачертва всичко преди и се озоваваме в някакво "след", което е много опустошено и празно."

С този спектакъл на сцената се завръща аристократката на българския театър – актрисата Гергана Кофарджиева. Съпругата на Любен Гройс е в ролята на 72-годишна жена, която е свидетел на всичко, което се случва около нея и го пречупва през собствените си спомени.

Интимните й монолози са като контрапункт на целия калейдоскоп от бъбриви съвременни герои, обсебени от желанието да им се случи нещо голямо и значимо докато опустошават собствения си живот, заради този стремеж.

"19 години съм без театъра. Единственият ми стремеж е да не се оставям битът да ме завладява. Битът да не ми унищожава битието. Ние вече забравихме да имаме достойнство. Тази пиеса точно и на това ни възпитава – на стоицизъм, на устойчивост, да можеш да кажеш не, дори когато ти е най-трудно. Дори когато мислиш, че потъваш, дори когато мислиш, че всичко е загубено да можеш да се изправиш и да кажеш: "Не, този живот трябва да се изживее с достойнство", каза Гергана Кофарджиева.

"Преди/След" на Иван Добчев не е спектакъл, с който ще си починете, но можете да откриете очарованието от тази недостатъчност на случването на днешния ден и да осъзнаете, че докато чакаме нещо голямо да ни сполети, животът ни се изнизва незабелязано.