Коледа е - един от най-големите църковни празници, когато християнският свят чества рождението на Сина Божий Исус Христос.

В българския народен календар празникът се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа. Празнува се три дни - на първия (днес) всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.

У нас празникът Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер - последния ден от великите пости, и започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги“.

Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества**. Вярва се, че с песните си коледарите имат силата да ги прогонят.

На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако трапезата на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа тя е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.

Народни прогнози за времето според това какъв е коледният ден

Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. "Топла Коледа - нездрава година“, казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни.

Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.

Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.

Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото - с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави.

* Стани нине, господине,
че ти идем добри гости.
Добри гости коледари,
тръгнали сме чак от снощи /2
в тези дълги, тъмни нощи.
Да ви търсим кой къде сте,
да ви носим добри вести -
колко билки по земята,
толкоз здраве в тази къща. (Вариант на коледарска песен)

**Според народното вярване от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни", "погани", "караконджовски". През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъкали, не предели. Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен.

През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.