Щетите, според разчетите, са за 1,5 млн. лева за домакинствата и 500 000 за общинската инфраструктура - общо около 2 млн. лева. Извън тези цифри - равносметката е наводнени 500 къщи, шест индустриални сгради, много дворове, ниви и земеделски площи.
Животът в съединение постепенно се връща към нормалния си ритъм. Много улици обаче са с разбита асфалтовата настилка, има запушени отводнителни канали. Екипите на „Гражданска защита” са отводнили всички домове и предприятия, вече навсякъде има електричество.
След всяко подобно бедствие на дневен ред излиза темата със застраховките. Застраховали ли са имуществото си хората в Съединение и всъщност научихме ли се по принцип да бъдем по-отговорни към своето имущество?
За съжаление данните от Съединение сочат, че пороя е заварил по-голяма част от потърпевшите без застраховка на имуществото срещу наводнение и други природни бедствия. Но случилото се там може да бъде само пример за продължаващата тенденция у нас - хората да не застраховат имуществото си. Чистата статистика показва същото.
В парично изражение, към месец май 2010 година, сравнено с предходната година, застраховките срещу пожар и природни бедствия са с близо 7 млн. лева по-малко. Интересното е, че същата тенденция се наблюдава и при другия вид застраховка срещу кражби на имущество, например.
Като относителен дял, броят на застраховките срещу природни бедствия, не само в сравнение с миналата година, но още от 2005 година, намалява. За това има конкретни причини.
Българинът е по-склонен да застрахова автомобила си, отколкото да помисли за имота си, а да не говорим за живота си. Това показва сухата статистика.
- Тук трябва да се подхожда много правилно, с разбирането какво покрива застраховката, която аз искам да направя на моите имоти, продукция, и какво да очаквам в случай на настъпване на подобно събитие – обяснява Тодор Казанджиев от Асоциацията на българските застрахователи.
- Какво губим, когато застраховаме на по-ниска цена?
- Елементарно, получаваме по-ниско обезщетение в случай на сбъдване на събитието.
Това е позицията на застрахователите. Често срещана реплика обаче е, "дори и да имаме застраховка, като ни сполети бедствие, трудно получаваме обезщетението". Земеделски стопани например, чиято реколта също пострада от пороите, масово отказват да застраховат площите си.
Все пак, данните на земеделското министерство отчитат, че около 15% повече селскостопански производители са застраховали реколтата си, в сравнение с миналата година.
