Спортният журналист на десетилетието на bTV Новините Петър Бакърджиев даде специално интервю за btv.bg, в което отговори на ваши въпроси.

Как приемаш наградата от страна на колегите?
Това е най-приятната награда – от страна на колегите, навсякъде другаде има субективизъм. Обикновено някакви награди са свързани с напрежение – винаги. В спорта има изключително много анкети, много награждавания – на десетилетие, на хилядолетие, и винаги това са грандиозни скандали, защото има неясни критерии и нещата винаги са дискусионни. Сега тук нямаше никакви критерии. Наградата е много ценна защото са гласували колегите от цялата телевизия, не само тези от моята редакция.

Къде си държиш приза?
Седмица по-късно стои в шкафа с касетите и с текстовете.

Не трябва ли да е отгоре на бюрото?
Това няма да ме направи по-добър журналист. И в спорта, и в живота нещата са "до” и "нататък”. Това е било за миналите 10 години, получил съм награда, зарадвал съм се, но тя, стоейки пред мен, няма да ме поощри да работя повече, напротив.

Какво беше за теб началото в bTV Новините?
Странно беше. Дойдох от Канал 3 – работих там девет-десет месеца. Канал 3 е една много аскетична телевизия – и тогава, и сега. Но на фона, на това, което представляваше bTV, беше мегалукс.

Занимавал си се с баскетбол – защо се отказа?
Нямах качества за голям баскетбол. За да си спортист, трябва или да си добър, или по-добре се отказвай навреме и се занимавай с нещо друго, за да не си пропиляваш перспективите. Имах две перспективи като дете и винаги съм си мечтал или за едното, или за другото и никога за трето – или спортист, или спортен журналист.

Тоест ти си сбъднал и двете мечти...
Да, сбъднал съм си голямата мечта да бъда в спорта сред спортисти.

Мислил ли си някога да станеш треньор?
Продължава да ми минава през ума. Няма да стана голям треньор, но искам да се занимава с деца, искам да пробвам да вляза в зала, влизам от време на време. Изключително ми е приятно – като хоби. Не знам ако това се превърне ежедневие, докъде ще ми стигнат амбициите. Имам притеснение, че щом не съм станал голям спортист поради липса на амбиции, може и с треньорството да стане така. Следя работата на треньори – никак не е лесна.

Пристрастен ли си в коментарите?
Пристрастен съм към спортовете си – волейбол и баскетбол. Ние не сме роботи, ние сме хора – всеки човек има пристрастия и ако го криеш, в един момент изфалшивява. Така че, показвай пристрастията си, бъди честен, не лъжи. Не съм пристрастен към клубове. Аз съм от ЦСКА, но никога не ми личи – не плача, когато ЦСКА загуби и не се радвам, когато спечели – много отдавна тази тръпка, клубната, е изчезнала.

Кое според теб е спортното събитие на десетилетието?
Не мога да отговоря. В спорта толкова динамично се случват нещата, особено напоследък, че един грандиозен успех днес утре вече не струва нищо и идва следващ. Но хайде да кажем, че представянето на волейболния ни отбор на олимпийските игри през 2008 година е нещо значимо. Колективните спортове са носители на национален дух. Но това заради пристрастието ми (смее се).

Кой според теб е най-силният спорт у нас?
Два са спортовете, които се развиват най-добре – единият, за мен необяснимо, който се развива много добре, е волейболът, а другият, много обяснимо, е борбата. Борците много често ги иронизират заради част от тях, които правят лоши неща, но в същото време, който не е имал досег до истински спортисти борци, не знае какви хора са те – изключително дисциплинирани, качествени, задружни. Този спорт е поставен на много добра основа, работи се много добре и има много добри резултати. Волейболът за мен необяснимо се развива много добре – първенството ни е катастрофално, управлението на този спорт е катастрофално, няма пари, няма нищо – има страхотни играчи. Може би нещо пропускаме, защото – няма, няма, няма – пък има.

Пишеш коментари в сайта ни – влече ли те това поприще?
Да, влече ми (както и радиото, търся съмишленици в двете области). Обичам да пиша – по-лесно пиша критично, ако трябва нещо да се критикува, критикувам много лесно. Ако трябва нещо да се хвали – не, може би заради миналото ми в Канал 3 – минал ли си от там, винаги си малко мнителен – шегувам се. Коментари от Петър Бакърджиев можете да прочетете в рубриката "Коментар на водещите" в спортната ни секция.

Имаш ли учител в спортната журналистика?
Не, но съм работил с няколко имена, с които е мечта да си работил, че ако не си крал и не си гледал с широко отворени очи, по-добре да не си правил това. Радослав Янкулов, Сашо Диков и Красимир Минев са хора, които по много различен начин предполагат да може да крадеш от тях. Само с по две думи ще ти кажа – Радослав Янкулов е широко скроен, понякога не добре приет в професията, но от него може да видиш отношение; Сашо Диков е къртица – ако не ти е заразен човек на 50 г. с неговия хъс, не си за тази професия – не можеш да си мързелив и да си безхаберен, като виждаш, че този човек копае така. Краси Минев има страхотно отношение към телевизията – телевизионерство, поглед как се правят нещата, как се прави визия. В bTV и покрай Краси съм видял как се прави визия.

Какво си ще пожелаеш за рождения ден на bTV Новините?
Единствено ентусиазъм – нещо, което от време на време губим всички. Десетте години носят и рутина, освен опит и качества. Така че, това е, което пожелавам и на себе си, и на колегите – да намираме повод да се връщаме и да сме живи в тази професия.

Цялото интервю чуй в прикачения видеофайл.