Традицията още е жива във врачанското село Зверино. Стани, стани, Нине, Нине, господине, че ти идат гости, гости коледари… Това е част от текста на песента на коледарите. Те са тръгнали от ранни зори. Не пропускат никоя къща, за да не ги подмине и тях късметът. И орисват стопаните: Колко звезди по небето, толкова здраве в тази къща, амин дружина, амин.
Не престават да пеят и да пият, защото навсякъде се леят благо вино и ракия. За други може да е трудно да останат трезви докрая, но за тях не е, защото са балканджии. Домакините са се приготвили, даряват ги с колачета, някъде са опънали цели трапези. Не стихват и благопожеланията към ергените в дружината.
Традицията в Зверино е жива, защото се предава от бащи на синове. Малки коледари също обикалят селото, макар и не така пременени като по-възрастните. Накрая дружините се събират на мегдана на дълга софра, защото армаганите са много и защото когато се свърши добра работа, добра веселба става. Чак до утре сутрин.
