Рано тази сутрин във ВМА на 78-годишна възраст почина бившият главен прокурор на България до 1998 г. Иван Татарчев.
Той е роден на 29 август 1930 г. в София. Братът на дядо му - д-р Христо Татарчев, е основател и първи председател на ЦК на ВМРО. Дядото по бащина линия - Иван Крафти, е първият главен прокурор към Върховния административен съд след 1912 г.
През 1952 г. завършва право в Софийския университет "Климент Охридски", после адвокатства в Малко Търново, Разлог и Разград. Три години е бил лишен от права да упражнява професията си по политически причини и в края на 50-те работи като каменоделец. След като правата му са възстановени, до 1990 година Иван Татарчев е адвокат в София.
От 1992 г. до 1999 г. е главен прокурор на България. Застава на този пост с подкрепата на СДС, но по-късно същата политическа сила започва атаки срещу него.
Една от последните му публични изяви бе свързана с разработката "Змия". От МВР съобщиха, че разработка, чиято мишена е бил именно бившият главен прокурор, е изчезнала от архива на министерството.
Тогава Татарчев бе категоричен, че бившият вътрешен министър Богомил Бонев е трупал най-много в папката "Змия", независимо кога е стартирана разработката и че целта била да го принудят да си подаде оставката.
Иван Татарчев бе в конфликт и с Бонев, и с Иван Костов. Според Татарчев по разработката "Змия" е подслушвана негова приближена, и то незаконно. Твърдеше се, че са засечени нерегламентирани контакти на тогавашния главен прокурор с хора от криминалния контингент. Най-упорит остана слухът за приятелството на Татарчев с Иво Карамански.
Пред bTV Татарчев отрече близост с Карамански, като се оправда, че го е виждал само по повод спонсорство на ВМРО.
