40 процента от българите живеят бедно, а всеки четвърти трудно оцелява. Едва десет процента от населението в България живее добре.
Данните са от изследване за 2002-ра година на Социалдемократическия институт и Фондация "Фридрих Еберт".
Българското общество вече има четири трайно определени класи и това, според социолозите, е признак, че преходът приключва.
За първи път в изследванията от последните години доброто образование е свързано с по-добрата реализация на пазара на труда, отчитат социолозите.
Въпреки това дори образованите биха поискали като максимум за труда си 469 лева.
Според експертите, обедняването на българина не е намаляло през последните три години.
"Лошата новина е, че бедните са станали още по-бедни. За тези три години собствеността им се е амортизирала, изпопадали са им зъбите и още три години не са ходили на почивка", казва социологът Кольо Колев.
За да оцелее, българинът продължава да прави буркани, да не ремонтира жилището си, да не се грижи за здравето си и да съсипва природата около себе си. Другите така наречени буфери са финансова подкрепа от роднини в чужбина и почти или изцяло нереални трудови договори.
"Няма разлика между сивата иккономика и бялата. Сивата не е начин за забогатяване, а за оцеляване", поясни социологът Колев.
Близо половината домакинства се отопляват на дърва. Дрехи втора употреба си купуват също около 50 процента от запитаните.
15 процента от българските деца живеят в мизерия. Това положение ще се запази и през следващите години, прогнозират социолозите.
"И ако стане така, ние дори и да влезем в Европейския съюз, ще бъдем гетото на Европейския съюз с едва 20 процента качествено, образовано население и болшинство неграмотни", прогнозира Кольо Колев.
