Всеки ден ангажиментите и изискванията към нас се увеличават. Живеем в постоянно напрежение - как ще ни се отрази финансовата криза, ще се справим ли със семейните проблеми и отношенията на работното място. Всичко това се отразява на психиката. Какъв е пътят, който изминава безпокойството, докато се превърне в сериозна депресия?
Живеем в интересни времена и всеки се справя по свой начин. Понякога не успяваме - мислите ни се объркват, ставаме разсеяни, не помним...Може и да е умора или първи признаци на депресии.
"Те са съпроводени с тъга, понижено настроение...и често са на фона на повишена тревожност", обясни психиатърът д-р Иван Михайлов.
Тревожността е неразделна част от ежедневието ни, но става притеснителна, ако пречи да изпълняваме задълженията си и ангажира вниманието ни.
"Колкото по-големи са изискванията в едно общество...на човек толкова по-вероятно е да му изгърмят бушоните".
Колкото по-сложен и взискателен към себе си е един човек, толкова повече подводни камъни среща по пътя към целите и желанията си.
"Както казваше Тодор Живков - като има механизъм, той може да се счупи".
Признак за счупен механизъм, е всичко, което нарушава обичайния ни живот.
"Нещата, на които съм се радвал до сега, вече не ме радват...плача по поводи, които преди не са ми правили впечатление".
И още: безсъние, отслабване, дори запек. При всеки е строго индивидуално - едни и същи симптоми, при различни хора, може да означават различни заболявания. Затова, ако не можем да си помогнем сами - с почивка, спорт и добра компания, не бива да прибягваме до самолечение.
