В продължение на десетилетия НАТО беше един от символите на разделението в следвоенна Европа. Днес, повече от половин век по-късно, Организацията на Североатлантическия договор отново е символ, но този път на обединението на континента.

През април 1949-та година във Вашингтон 12 държави подписват Североатлантическия договор. Страните учредителки на НАТО са Белгия, Канада, Дания, Франция, Великобритания, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия и САЩ. Договорът е смятан за реакцията на Запада спрямо съветската инвазия в Източна Европа. Десетилетия наред НАТО е организацията гарант за сигурността на западноевропейските страни пред комунистическата заплаха.

През 1952 южните ни съседки Гърция и Турция стават част от Алианса.

След още три години и Западна Германия е приета за член на НАТО.

В същата година СССР и осем от тогавашните социалистически държави създават Варшавския договор като източен отговор на НАТО. Тогава студената война вече е в разгара си.

През 1966-та година НАТО преживява първата сериозна криза в редиците си. За пръв път е даден знак за проблеми около надмощието на САЩ над европейските им партньори. Френският президент Шарл дьо Гол обявява, че Париж се изтегля от военната структура на пакта в знак на протест срещу доминиращата роля на американските военачалници. Година по-късно НАТО се нанася в щаб квартирата си в Брюксел. Последната западна страна, която става член на НАТО е Испания, през 1982-ра. Тогава по-голямата част от испанската левица протестира. Повече от десет години по-късно един от недоволните - Хавиер Солана, ще стане генерален секретар на организацията и ще я ръководи в особено важни за нея и за историята на Балканите моменти.

След падането на берлинската стена първият знак за размразяването на отношенията между НАТО и Варшавския договор е подписаното споразумение за Конвенционалните въоръжени сили в Европа. Двата доскорошни съперника издават съвместна декларация за взаимно ненападение. Година по-късно Варшавският договор престава да съществува. Много хора на Изток и немалко на Запад смятат, че от този момент нататък НАТО губи своя смисъл като организация за самозащита и трябва да се саморазпусне. Образуваният вакуум в сигурността, обаче дава шанс на Алианса постепенно да поеме ролята на гарант на мира не само за страните членки, но и за региона като цяло. Веднага след разпадането на Варшавския договор НАТО създава Североатлантическия съвет за сътрудничество като форум за консултации между страните членки на Алианса и бившите съветски републики.

През 1993-та, след близо три десетилетия особени отношения, Франция се завръща във военното командване на пакта. Същата година НАТО предлага на страните от бившия Варшавски договор ограничено асоцииране в рамките на програмата "Партньорство за мир". Страните от бившия социалистически лагер обаче искат повече - да станат пълноценни членове на системата за сигурност, наречена НАТО. Русия първоначално се противопоставя яростно на идеята.

През 1997-ма НАТО и Русия подписват основополагащия документ за създаването на система за сътрудничество в областта на сигурността. Създаденият впоследствие Постоянен съвет НАТО-Русия дава на Москва право на глас, но не и право на вето в делата на Алианса.

През 1999-та Чехия, Полша и Унгария стават първите бивши социалистически страни-членки на пакта. Границата на НАТО се премества с над 600 километра в посока Русия. Москва преглъща, макар и трудно, разширението, но се обявява твърдо против по-нататъшното разрастване на пакта, особено спрямо бившите съветски републики от Прибалтика.
Започналата същата година операция на Алианса в Югославия бележи най-ниската точка в отношенията с Москва. Колкото и парадоксално да звучи отношенията започват да се подобряват след трагедията с руската атомна подводница "Курск" в Баренцово море през август 2000-та година.

Въпреки че дълго време руските власти поддържат хипотезата за сблъсък с чужда, вероятно натовска подводница, предложеното от пакта съдействие е първата крачка в размразяването на отношенията.

През май 2002-ра в Рейкявик външните министри на Русия и страните-членки на пакта постигат окончателно споразумение за основаването на новия съвет НАТО-Русия. В него Москва е напълно равнопоставена на държавите-членки в процеса на взимане на решения за противодействие на тероризма или други заплахи за сигурността.