Богатите страни упражняват натиск върху развиващите се държави със силни икономики да положат повече усилия в борбата с климатичните промени и така създадоха нов разлом между богатите и бедните в преговорите под егидата на ООН за глобалното затопляне.

Европейският съюз например твърди, че някои развиващи се страни, като Сингапур, Аржентина и някои държави от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) са станали по-богати, отколкото някои развити страни, които сега трябва да носят бремето на съкращаването на емисиите на парниковите газове.

Искаме някои развиващи се страни да положат повече усилия, казва Брис Лалонд от Франция, който в периода 21-27 август оглави в Акра, в Гана, делегацията на ЕС, участваща в преговорите на 160 държави за постигане на ново, по-широко международно споразумение за климата до края на 2009 г. Необходимо е по-голямо разграничаване сред развиващите се страни, допълва той.

Настоящата борба срещу климатичните промени

е оглавявана от 37 развити държави, които в Протокола от Киото поеха ангажимента да съкратят в периода 2008-2012 г. емисиите си на парникови газове с пет процента в сравнение с нивата им от 1990 г. Развиващите се страни не са си поставили подобни цели. Редица бедни държави, представени групово в преговорите на ООН за новото споразумение, категорично се противопоставят на всеки опит на богатите държави да преначертаят границите между бедните и богатите. Според тях това е само опит на богатите да се измъкнат от необходимостта да направят още по-големи съкращения на емисиите си на парникови газове.

Рамковата конвенция на ООН по климатичните изменения от 1992 г. не правеше разлики между развиващите се страни, каза по време на разговорите в Акра Байрън Блейк от Антигуа и Барбуда, който е председател на група от над 130 развиващи се страни, известна като като Г-77, и Китай. Подобни приказки за правенето на по-големи разграничения между развиващите се страни ще доведат до "отклоняване на усилията", смята Блейк.

Богатите страни се договориха да съкратят

още повече емисиите си на парникови газове, пораждани главно от изгарянето на изкопаеми горива, за да намалят вредното им въздействие, изразяващо се в топлинни вълни, наводнения, покачване на нивото на моретата и настъпването на пустините.

ЕС, Япония и Австралия са сред страните, които казват, че е несправедливо от богати държави, смятани за такива вече от две десетилетия, да се очаква да продължават да играят все още водещата роля в съкращаването на парниковите емисии. Протоколът от Киото обединява всички богати държави, с изключение на САЩ, които го отхвърлиха.

От началото на 90-те години държави, които не са приели Протокола от Киото, като Мексико и Южна Корея, се присъединиха към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, обединяваща богатите държави.

Някои страни, които не са подписали Протокола от Киото, като Аржентина или Катар, имат по-високи доходи на глава от населението, отколкото страни, които са го ратифицирали, като Русия или някои източноевропейски държави. А съгласно някои от показателите на Световната банка за покупателната способност, Сингапур, която също не е подписала Протокола от Киото, има дори по-висок доход на глава от населението в сравнение със САЩ.

Повечето развиващи се страни сега не подкрепят диференцирането, казва Иво де Бур, ръководител на Секретарят на ООН за климатичните промени. Не мога да предвидя, докъде ще ни доведе дебатът, допълва той.

Нов международен договор ще изисква развитите икономики да направят по-големи съкращения на парниковите емисии до 2020 г., а развиващите се страни само да предприемат действия, за да спрат повишаването на същите тези емисии.

Сякаш се въртим в омагьосан кръг,

казва Анджела Андерсън от вашингтонската упа за околната среда Пю. "И бедните и богатите искат другата страна да обещае, че ще направи повече. Тоест разделението е доста голямо", допълва тя.

Развитите страни твърдят, че ограничени фондове трябва да бъдат насочени за подпомагане на най-бедните държави в борбата им с климата, като например тези на юг от Сахара. Но според Блейк богатите страни трябва да насочат усилията си върху спазването на поетите в миналото обещания да помогнат на развиващите се държави, които имат много по-малък принос за парниковите емисии от промишлената революция насам и които сега трябва да изгарят много повече горива, за да сложат край на бедността.

"Страните, които са поели обвързващи ги задължения, днес все още не са ги изпълнили", казва Блейк.
Някои страни извън Протокола от Киото обещават, че ще положат повече усилия. Южна Корея казва, например, че планира да установи обвързващи цели за парниковите си емисии и иска да играе ролята на мост между развиващите се и развитите държави.

Южна Африка отхвърли сценарий, който предвиждаше повишаване на нейните емисии на парникови газове до 2020-2025 г. Разделянето на развиващите се страни ще бъде предмет на по-нататъшни дискусии, казва Харлан Уотсън, ръководител на делегацията на САЩ в Акра.

Развиващите се страни са единодушни, че от тях не може да се очаква да полагат повече усилия, когато самите САЩ не са си установили конкретни цели за намаляване на парниковите емисии. И двамата кандидати, които искат да наследят Джордж Буш на президентския пост, републиканецът Джон Маккейн и демократът Барак Обама, вече обещаха, че ще положат повече усилия в тази насока.