Започват тържества, посветени на 320-годишнината от Чипровското въстанието (1688) срещу турското робство. Програмата включва събор на чипровчани от страната и чужбина, напуснали селището след потушаването на въстанието, пленер по килимарство, откриване на документална изложба, научни конференции.
За честването от Австрия, Англия, Хърватия, Унгария и Румъния пристигат наследници на въстаниците. Повод за избухването на Чипровското въстание срещу турското робство е завладяването на Белград (6 септември 1688) от австрийците и напредването им към Видин и София. В началото на 1688 г. са образувани чети под водачеството на Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови, Лука Андренин и др. Организираните 8 чети са от Чипровец (дн. Чипровци) и от селата Копиловци и Железна. След завлядяването на Белградската крепост въстаниците преминават към активни
действия.
Те превземат местния административен център Кутловица (дн. Монтана) и се насочват към Лом. Въстаниците разчитат на навлизането на австрийската армия, но нейният щаб решава да смени посоката на настъплението и се придвижда на югоизток към Кюстендил. Подробности за военните действия не са известни.
Предполага се, че въстаническите войски са нападнати от унгарския васал Имре Тьокьоли. Според друго сведение въстанието е потушено от нефери (пехотна войска). Претърпели загуби, въстаниците се оттеглят към Чипровец за последен отпор.
Въпреки защитата градът е превзет, разграбен и опожарен. Около 1000 млади жени, момичета и момчета са заробени, а останалите се спасяват с бягство през Дунав. Оцелелите въстаници и предводителите се присъединяват към австрийските войски. Част от населението на опожарените селища Чипровец, Копиловци, Железна и др. се заселва в Трансилвания и Банат и в незасегнати от въстанието български земи.
Времето
