Повечето от момичета и момчетата от танцов състав "Мим - Арт” са завършили пантомима в НАТФИЗ, но се справят еднакво добре както с танците, така и със синхронното пеене. Играят на сцена вече повече от десет години. Всички актрьори имат частична или пълна загуба на слуха. Хореографът им Бали обаче, е намерила своя метод да им преподава усещането за музика и танц. "Винаги им казвам : В тази музика ритъмът е ето такъв, т.е. по-плавно, по-рязко. Какви инструменти има. Опитвам се всичко да им кажа. Дали пее мъж или жена”, обясни хореографът Елена Султанска.
В светът на тишината музиката се "чува" в трептенето на високоговорителите и вибрациите от танцовите стъпки по дървения под. Това обаче съвсем не е достатъчно, за да се създаде чувството за ритъм и мелодия. Броенето е основно нещо. Всъщност, това е ритъмът, който се задава. Ако някой сред тях чува, те ни следват. Ако не – просто ние броим отстрани и задаваме ритъма с най-обикновено броене, така че те да се ориентират къде са. Постоянно са им едни осмици в главата. В един момент те дори, аз съм сигурна, не броят цифри, а просто танцуват и гледат дали са еднакви с другите, каза още Елена.
Нечуващите танцьори влагат много повече енергия и усилия, за да се подготвят за сцената, но това ги е научило на повече мотивация и доверие един към друг. "Да, трябва да сме заедно, да сме екип, за да може да се развием, за да се гордеем, че и ние глухите можем да постигнем резултати", казва една от ученичките на Елена.
Бали споделя, че в началото за нея е било най-трудно да свикне да не говори на учениците, когато е с гръб към тях. С времето обаче се научава да привлича вниманието им и понякога сама се изумява от дисциплината по време на тренировка в танцовата зала. "Те понеже не чуват други разсейващи фактори се концентрират, когато решат върху това, което им преподавам. Докато чуващите хора могат да чуят, че им звъни телефона, друга музика т.е. не могат така да се абстрахират или си говорят помежду си."
Всички от групата споделят, че са постигнали усещането за музика и ритъм с много показване, много повтаряне, концентрация и най-вече воля. И всички са единодушни, че усилията си заслужават.