След дълго отлагане, парламентът обсъди проектозакон за допитване до народа, който има за цел да улесни провеждането на референдуми и да задължи властта да се съобразява с волята на избирателите по важни въпроси.
Референдуми в България не се провеждат, най-вече с аргумента, че хората не разбират от голямата политика. Когато все пак има допитване - като например за тръбата "Бургас-Александруполис", то трудно достига необходимата избирателна активност от 51%.
С промените в закона, предлагани от БСП и НДСВ само 350 хиляди души ще могат с подписите си да задължат парламента да свика референдум. И независимо колко са отишли да гласуват, резултатът ще бъде валиден.
"Струва ми се, че отиваме в една крайност, която е много опасна за демокрацията", коментира Четин Казак от ДПС.
"Можем да стигнем до ситуация, при която през един референдум можем да поставим под съмнение големи цели, които държавата си е поставила. И питам се тогава, какво става с членството на България в ЕС?", каза Екатерина Михайлова от ДСБ.
От БСП успокоиха, че все пак парламентът ще може да контролира формулировката на въпросите
"Ние сме намерили добро разрешение, като сме изключили въпроса за определяне на размера на данъците и таксике, но не виждам нищо спорно в това вида на данъците да бъде определян чрез референдум", посочи Янаки Стоилов от левицата.
Според някои депутати, въвеждането на пряката демокрация ще ни превърне най-после в Швейцария на Балканите, други пък съзряха в бързането на мнозинството да приеме закона за референдумите "уплах" от президентското предупреждение преди дни. И всичко това - на фона на празната пленарна зала.
