От 19 до 30 май в германския град Бон се провежда най-мащабният и най-продължителният световен екологически форум от началото на века.
На официалния език на ООН проявата е наречена Девета конференция на участниците в конвенцията на ООН за биологичното разнообразие. Ако обаче преведем всичко това на езика на простосмъртните, става ясно, че в Бон предстои поредният опит за "инвентаризация" на Ноевия ковчег. Опит да се реши най-сетне как жителите на Земята могат не да спрат (за това май вече не става и дума), а да забавят темповете, с които изчезват цели видове растения и животни на планетата. Задачата е мащабна. Оттам идва и безпрецедентният брой участници - над 5000 делегати, от държавни и правителствени глави до бизнесмени,
Може обаче и те да не съберат достатъчно сили, за да изпълнят задачата, поставена на подобен форум в по-ограничен формат в Йоханесбург през 2002 г. до 2010 г. да бъдат намалени темповете, с които се топи биологичното разнообразие.
След подписването на Конвенцията през 1992 г. в Рио де Жанейро към нея се присъединиха почти 190 страни. Оттогава насам те се събират на двугодишни конференции и констатират, че от година на година биоразнообразието на Земята се опазва все по-зле и по-зле.
От последната среща на върха през 2006 г. до момента са унищожени примерно над 12 млн. хектара гори. Както сочи последното проучване на ООН, заради свръхнаселеността, замърсяването на околната среда и глобалното затопляне Земята губи всеки ден близо 100 вида флора и фауна, нещо невиждано от самото изчезване на динозаврите преди 65 млн. години. Ако пък запазим досегашното си отношение към моретата и океаните, до 2050 г. ще ни се наложи направо да спрем промишления риболов - просто вече няма да е изгоден.
Естествено няма да останем съвсем сами на една пуста планета. До момента на Земята са регистрирани около 1,8 млн. биологични вида. Според учените може да бъдат открити още от 8 до 50 млн. различни животни и растения, просто несрещнати от никого досега. Някои дори твърдят, че ни
предстои да открием цели 100 млн. разновидности биологичен живот
Това обаче съвсем не означава, че можем да компенсираме онова, което безвъзвратно сме изгубили. Експертите вече предупреждават, че последиците от днешната атака срещу биологичното разнообразие може да са далеч по-драматични от затоплянето на климата (то е само част от общия проблем) и тя може да застраши целия живот на планетата.
Колкото и да е странно, хората, работещи днес върху опазването на многообразието от животни и растения на Земята, не разполагат с никакъв ефикасен международен законодателен механизъм за тяхна защита. Защитниците на климата имат поне Протокола от Киото, който наистина куца и почти е престанал да действа, но все пак е внедрил някакви норми за поведение от страна на държавите и някои дори все още го спазват. Колкото до закрилниците на животинското разнообразие, те са принудени не да се опират, а едвам-едвам да балансират върху три - макар и гръмко звучащи, но слабо ефективни - споразумения. Това са споменатата вече Конвенция и приетите почти едновременно с нея Рамкова конвенция по изменение на климата и Конвенцията за борба с опустиняването и последиците от сушата.
Като домакини на конференцията германците вече заявиха, че биха желали да я превърнат в нещо повече от обикновено упражнение за констатиране на фактите. Съпредседател на форума в Бон е канцлерът на Германия Ангела Меркел. В навечерието му германският министър на околната среда Зигмар Габриел призова участниците да демонстрират, че човечеството е способно да се придвижи поне една стъпка напред, за да защити живия организъм на собствената си планета.
Днес сме на кръстопът -
каза той. - Досега нито една от конференциите след Рио не успя дори да се доближи до решението на крайно сложните проблеми в запазването на биологичното разнообразие. Сега трябва да покажем, че можем да го сторим".
Голям въпрос е обаче дали правителствата ще могат да покажат това. Обикновено, щом чуят исканията на еколозите, просто тръпки ги побиват и в последна сметка кабинетите скланят само за някакви полумерки. Наистина, ако министрите в повечето държави изпълнят всичко, за което настояват "зелените", икономиките на много страни просто ще спрат да се движат.
Американците например в самото навечерие на срещата в Бон уж зарадваха защитниците на "нашите по-малки братя", като включиха белите мечки в списъка на изчезващите видове, закриляни от закона. Ловът им вече е забранен. Едва ли обаче това ще помогне на самите мечки. Защото ловците в САЩ бездруго не им обръщаха особено внимание. Тези животни си патят не толкова от куршумите, стрелите и копията на ескимосите, колкото просто от горещините, по-точно от последиците им - смаляването на ледената покривка заради глобалното затопляне. Съответно тюлените стават все по-малко, налага се мечките да отиват все по-далеч на север или пък да гладуват и измират.
Американците заявиха, че всички възможни по-сериозни мерки (да се намалят отпадъчните емисии от производството, изхвърлянето на въглероден окис и др.) ще изискват обединени действия от страна на всички държави. Тъй че мерките за защита на мечките излязоха половинчати. И защо да се чудим, щом още през февруари петролните компании "Шел" и "КонокоФилипс" платиха милиони за направените заявки за сондиране на повече от 260 нови терена в морето Бофорт и Чукотско море - "Шел" плати 84 млн., а "КонокоФилипс" - 506 млн. долара.
Общо взето, на дядо Ной му е било доста по-лесно да спасява животинското многообразие на Земята, когато е приютил в своя Ковчег "две по две от всяка твар". Както са пресметнали хора, убедени в документалния характер на библейското сказание, Ной е качил в спасителния Ковчег точно 16 000 двойки животни (отбележете, че там не е имало насекоми, нито пък растения). Става дума за 1,8 милиона видове. Откъде да намерим такъв Ковчег?
Андрей Шарков, БТА
