Със слово на българския патриарх Максим, в Рилския манастир се откри Шестия Църковно-народен събор на Българската православна църква.

Съборът, който беше отлаган на няколко пъти, се очаква да се занимае с актуални проблеми на църквата и ще вземе важни решения за промяна на нейния устав.

Висшият законодателен орган на църквата започна своя Шести събор точно в 10.00 сутринта. Минути преди началото пристигна и президентът Георги Първанов, който беше посрещнат от патриарх Максим. В краткото си слово главата на българската църква очерта основните насоки в работата на около 200-те делегати, дошли от цялата страна.

"Наред с текущите църковно-богослужебни, културно-просветни, междуцърковни и други въпроси от живота на светата ни църква в периода след Петия църковно-народен събор, ни предстои по-усърдно внимание върху някои изменения и допълнения на устава на Българската православна църква", каза Н. Св. патриарх Максим.

С промените в стария, пълен с тоталитарни текстове устав от разцвета на социализма, е свързано основното предизвикателство пред събора. Освен и всички други предизвикателства, за които говори и президентът Георги Първанов.

"Защото сред годините на трудния преход се роди и израсна едно ново поколение, поколение, сред което за съжаление се проявяват и негативни тенденции, които не могат да не ни тревожат - агресивност, наркомания, срив на ценностите, познанията, културата и духовността", каза президентът Първанов.

Какви точно ще са промените в устава - можем само да гадаем. Очаква се духовниците да обсъждат независима стопанска дейност и по-широки възможности за финансиране и самоиздръжка.

"Свещопродаването, ние сега зависим главно от него. Вие може ли да си представите, че една издръжка е точно от това продаване на свещи? Смятам, че това нещо трябва да се измени", заяви Тошко Димитров, свещеник от Ботевгрпад.

Друго основно очакване от събора е свързано с евентуален опит за промяна на устава, който да задължи архиереите, включително и патриарха да се пенсионират след определена възраст. Такива настроения срещу Максим сред делегатите обаче днес нямаше.

Според статистиката, над 80% от българите се обявяват за православни християни. Провеждането на църковния въпрос стана повод да си зададем въпроса дали наистина сме вярващи какво представлява всекидневния бит на църквата.

В произволно избрания от нас столичен храм "Света Троица" ни посреща отец Йоан. Почти веднага приказката завива към темата за парите. Отецът е недоволен, че взима 260 лева заплата. Все пак споменава, че от сватби, кръщенета и погребения, към него текат хонорари.

"Имам 4-членно семейство, с 260 лева мога ли да живея нормално? Казват ми, че имам допълнителни доходи. Тия допълнителни доходи не са регламентирани. Де да знаем колко ще се родят, колко ще умрат и колко ще се венчаят", обяснява настоятелят на храма отец Йоан и продължава:

"Това, че ние сме духовници не значи, че сме ангели с крила. Имаме си своите човешки потребности".

Миролюба Бенатова: Звучите ми като недоволен български лекар.

Отец Йоан: "За съжаление лекарите имат някакви синдикати, които защитават правата им. Ние нямаме нищо. Свещеникът е безправна личност".

Миролюба Бенатова: А Господ къде е ?

Отец Йоан: "Да не го бъркаме в тая работа".

Освен за масовите обреди, в църквата има ценоразпис и за споменаване в молитвата за здраве. Може да си платите свещеникът да ви споменава всеки ден.

Строителните инженери Илия и Деница ръководят фирмата си в офис срещу храма. Предстои им да се венчаят в църква след броени дни. Образовани и широкоскроени са и приемат да поговорим за вярата.

"Да, аз съм вярваща. Вярваща...всъщност, кръстени сме. Спазваме ритуалите по Великден, по Коледа, палим по една свещ", обяснява Деница.

"Ако трябва да направя сравнение между вярата в България и на младите хора в Германия, където съм бил и имам приятели католици, тяхната вяра е много силна. Както на католици, така и на протестантите. Тук е модерно, ходят, за да се съберат по Великден и спазват ритуалите до толкова, до колкото има и почивни дни. При католиците и протестантите има песни. Има събития, които събират хората в църквите...", казва от своя страна Илия.

- Какво бихте казали на високопоставените свещеници, които управляват Българската православна църква?

"Да ни помогнат. Ако искат да сме по-близко до вярата, да ни покажат как", заяви Деница.