Сълзите стават на роса, от роса ставаше езеро, от езеро ставаше река, от реката ставаше море, от море ставаше океан. Пътят към любовта и живота. Така е озаглавило първата си стихосбирка момчето, което върви по трудния път на всяко дете с увреждане. Ангел не може да ходи, но може да пише поезия. Разказва за детските си спомени и за вълненията си като юноша. Защото въпреки трудния си живот, в сърцето му има място за добри мисли. Може би затова съучениците му го приемат като равен. Освен Ангел, в училището учат още няколко деца с увреждания.
„То им светват очите, лицето им се променя като някой ги заговори, пита ги как се чувстват и аз много се радвам, когато заговоря един такъв човек, защото все пак имат нужда от такова внимание”, казва Ваня Борисова.
Опитът с работата с такива деца показва, че те успешно се интегрират сред връстниците си. Ползата е взаимна. Здравите деца помагат на приятелчетата си с уроците, а те от своя страна ги учат на милосърдие.
