Иван-Асен е едно от тези деца. Мечтае да кандидатства в Строителния техникум и знае, че ако не си вземе изпитите, няма да може. Най-много се притеснява от преразказа.
"Мога да си прочета текста, но не разбирам смисъла му. Губя го, защото спирам, докато прочета думата наум бавно”, обяснява Иван-Асен.
В края на миналата година майката на момчето поиска от Министерството на образованието условията на изпитите за децата с дислексия да са съобразени с трудностите, които имат. Сега въпросът е решен, но само частично. Тези деца ще имат повече време за отговори, шрифтът на тестовете ще е уголемен, ще имат и консултант. Той обаче ще им оказва само психологическа и техническа помощ, но няма да им чете текста за преразказ, условията на задачите и въпросите от теста.
От ведомството обаче смятат, че са направили необходимото. Консултантите са само една от мерките и те щели да се съобразяват с нуждите на конкретното дете.
Все още не е ясно как ще бъдат оценявани децата с дислексия. В някои страни на тези деца не се отчитат буквените грешки, а само съдържанието на текста.
