В един от 17-те центъра за временно настаняване на сираци, въпреки уговорката за временност, обитателите му живеят там с години. Като Марин, който съди правителството заради изискването този престой да се ограничи до три месеца.
Марин е на 25 години. Панически се бои да заживее в нормална среда. Определението "зрял мъж" го депресира: "За мен вечен живот в тази институция не бива да се допуска, но правителството трябва да предприеме действия, да ни осигурят общински жилища."
Шестнадесет от младежите, настанени в дома, научиха в неделя, че според новите изисквания трябва да го напуснат. Ани очаква да получи същото известие до две седмици. За разлика от останалите обаче, не смята да моли за удължаване на престоя си: Продължавам напред с вдигната глава и не ми дреме абсолютно! Готова съм! Не смятам да се боя от вънка."
Ани работи като чистачка с минимална заплата. Търси си и втора работа. Без покрив и без близки, има план за оцеляване: "Пазарувам си за един месец ядене. Отделно си правя касички, както им викаме, за черни дни."
От Агенцията за социално подпомагане отрекоха, че срещу порасналите сираци ще се действа с твърда ръка. "Никой няма да си позволи да ги изгони, както те казват, на улицата в зимен период".
За сравнение - в Европа привикването към самостоятелност започва още в домовете за сираци с помощ от психолози, за да се избегне шокът при навършване на 18 години.
