Преди 11 години в една стара къща Мирям намира малко момиченце и го прибира в дома си. Разказва, че било вързано с въже от собствената си майка. "Навсякъде щипано беше, синьо. Очите сини. Ранички, навсякъде ранички имаше. Хем плачех... хем ревах, хем къпех нея", споделя жената.

Сега Мирям и Исмаил са единствените близки на 14-годишната Рабие и се грижат за нея като за свое дете. Момичето има проблем с психическото си развитие и трудно говори. По желание на настойниците си обаче редовно ходи на училище. "Да може поне да се подпише. Туй ми е много голям кахър. Затова настоявах и затова искам да продължи, докато се научи поне да си пише името и да се подпише", настоява Исмаил .

Една шивачка да стане, много хубаво ще стане, мечтае от своя страна Мирям. Двамата с Исмаил са пенсионери и нямат странични доходи. Досега за отглеждането на детето през последните 11 години от социалните служби са получили еднократна помощ от 100 лева.

"Стигат не стигат, ние каквото ядем, тя такова ще яде, ние не го отделяме. Даже на нея повече трябва да дадем", отбелязва приемният татко.

Лекарите не дават гаранция, че Рабие ще преодолее психическите проблеми. Въпреки това Исмаил и Мирям са категорични, че няма да допуснат тя да попадне в дом.