Славчо Русимов е изоставен от майка си веднага след раждането му, преди 23 години. "Оттогава съм бил в три дома, в детската градина, яслата и в едно село Георги Дамяново, до Монтана, след това по собствено желание отидох в Лом". Младежът разказва, че и той, като показваните в последно време ничии деца, е живял в мизерия и при лоши битови условия, при непрекъснати изкушения.
"Ситуацията и при мен не е била кой знае колко по- различна, с единственото изключение, че всъщност никой не е правил сексуални извращения върху мен, по-скоро аз съм бил свидетел на такива. Определено животът там е много тежък. В един момент вече се абстрахирах от обстановката, натоварената обстановка, абстрахирах се и гледах да продължа напред".
Славчо вижда един изход - решава, че за да има бъдеще трябва да учи и се вкопчва в това решение. Учи в дома, след това сам се готви за кандидат-студентски изпити, намира финансиране от фондации.
"Работих на две места, взимах малко пари, но беше достатъчно да започна, колкото да си платя семестъра, такси за обучение и прехрана".
Днес младежът е висшист, завършил е философия в Благоевград. Записал е магистратура по "Публична администрация". От три години е председател на Домсъвета в студентските общежития. Влече го журналистиката. Доволен е, че успява да се справи сам. Не разчита на чужда помощ, но когато получи и малко, е благодарен.
