Психиатърът Антон Славчев е шеф на отделение в детската психиатрия на Александровска болница и е автор на книга за физическата и сексуалната злоупотреба с деца.
Той казва, че ако бащата се включва в обгрижването на детето като малко, това намалява риска той да се превърне в сексуално малтретиращ.
Според д-р Славчев това, че публични стават случаи на насилие в бедни и по-примитивни семейства, не означава, че проблемът засяга само тях.
“Там, където има крайно пуританство, трябва да се търси дълбоко скрита перверзия”, твърди още психиатърът.
Често се оказва, че майката е подозирала, но не е опитала да спре сексуалното насилие над детето си. Обяснението е, че тя просто приема, че нейните сексуални функции са поети от дъщерята – обикновено най-голямата.
“Тези жени е трудно да бъдат обвинявани, защото си имат своите проблеми. Ако се досещат и не казват, то е от страх от разпад на семейството, а и са зависими от бащата, обикновено финансово. Усещат бъдещата социална разрушителна сила на едно разкриване на злоупотребата. Децата също мълчат по тези причини. Изпитват и безсилие”, обяснява д-р Славчев.
Въпреки че сексуалната злоупотреба е трудна за разкриване извън семейството, професионалистите могат да я различат по определени знаци в поведението на детето – да показва познания за сексуалния живот на възрастните, които не са адекватни за възрастта му, да рисува сексуални сцени, да не общува с връстниците си.
Противно на практиката у нас, специалистите смятат, че по-щадящо за жертвата е не тя да бъде отделена от средата си, а насилникът да бъде изведен и изолиран трайно от семейството.
