Изригващите вулкани, а не цианобактериите, са помогнали да се насити първичната земна атмосфера с кислород преди 2,5 млрд. години, съобщи АФП.

Френски учени отхвърлят разпространената сега хипотеза, че цианобактериите са били първият фактор, помогнал за появата на кислород в атмосферата. "Геологията изпреварва биологията", резюмира Фабрис Гайар от Института по науки за земята в Орлеан.

От възникването й преди 4,5 млрд. години до началото на "голямото окисляване" преди 2,5 млрд. години, Земята е имала атмосфера без кислород, състояща се предимно от въглерод и метан. Преди 2,7 млрд. години, тя претърпяла драматични промени – появили се големите континенти и вулкани, които вече изхвърляли дим не под водата, а в атмосферата. Газът, който те изпускали, бил богат на окислена сяра (серен двуокис).

Съставът на вулканичния газ се е променил, защото налягането, под което е изпускан в атмосферата, е било по-малко, отколкото в океаните. Тогава започнал нов биохимичен серен цикъл, който дал начало на процеса на насищане на атмосферата с кислород. Изхвърленият в атмосферата серен двуокис предизвикал производство на сулфатни йони, разтворими в морска вода. Така в морските дълбини започнали химични процеси, които позволили в атмосферата да се освободи кислород, произвеждан от цианобактерии.

Тези цианобактерии започнали да произвеждат кислород с фотосинтеза много преди това, но той бил консумиран от органичната материя и разтвореното в океаните желязо. Сярата от вулканите се свързвала с желязото и така кислородът останал свободен. Земната атмосфера сега съдържа 21 процента кислород.