„Бащинията е мила. Мила ми беше да я гледам, че се руши и си реших от мене си - направих си я, подредих си, направих я етнографско музейче - един път да запазя малко къщата, друг път - показвам бита на селото", обяснява Мара Костадинова - жител на с. Българи.
Село Българи е просъществувало повече от 6 века, а най-голямата гордост на местните е, че тук са живели само българи. Типичните странджански къщи - вкопани в земята и с подвижна керемида вместо прозорци, за да не бият на очи, вече ги няма, но с тях е свързана една от легендите за оцеляването на селото.
„Всичко било затъмнено, та ни петел запял, никакво животно. Минали татарите през селото, та паднала една тъмна мъгла, къщите били ниски, схлупени, не разбрали, че минали през село", обяснява Мара Костадинова.
Сега обаче къщите са два пъти повече от жителите. Които все по-рядко се събират да празнуват.
„Много весело се караше преди, като имаше млади хора, деца. Пък сега вече останаха все 70-годишни", разказва Никола Георгиев.
И с малко хора, селото е съхранило нестинарството в най-автентичния му вид, което го оживява поне веднъж в годината.
И днес в Българи не живеят чужденци. Но вместо с национален флаг, новозаселилите се са окичили новите си къщи... с английски табели.
