Близо 53% от потребителите на btv.bg, гласували в анкета на сайта, посочват, че не са участвали в пътен инцидент. 17 на сто дават положителен отговор, но подчертават, че не е станало по тяхна вина, а 16% за щастие са се разминали леко при катастрофа. Едва 3 на сто признават, че са били виновни за пътен инцидент, а близо 9% са участвали в произшествие като пътници в кола или автобус.

Много от участниците в анкетата споделиха с нас и своите истории. Те са категорични, че преживяното е оставило травмя у тях за цял живот, както психическа, така и физическа. Други са се научили да бъдат по-внимателни, трети пък са разбрали, че законите не са еднакви за всички. Интересна е и историята на мъж, срещнал бъдещата си съпруга при предотвратяване на пътен инцидент.

Травмиращият опит

"Бях на 9 г., когато ме блъсна кола.  Животът след това се променя из основи”, споделя потребител.

"Мен ме блъсна кола на 8-годишна възраст, за щастие леко се разминах. На 18 взех книжка и след 1 месец се блъснах, но не по моя вина. Няколко години след това пак се блъснах, този път по моя вина. От тогава не шофирам, реших че това не е за мен”, допълва друг.

"Участвала съм в пътен инцидент като пътник в кола. Тя се удари от дясната предна страна, гумата й минала през леден участък. Колата се завъртя два пъти и се удари в единственото в близост до пътя дърво. За щастие нямаше тежко пострадали, а аз два месеца не можех да си извивам шията напълно в никоя посока, но след това се оправих. А сега, 9 години по-късно, имам проблем с костите във вратната област и гръбнака - последиците от пътния инцидент”, пише следващ.

Тийнейджъри шофьори

"Като всеки тийнейджър си мислех, че мога да карам и се преобърнах няколко пъти в близост до дере на един язовир, на който мантинелата се клатеше, щом я пипнеш с пръстче. Тогава извадих голям късмет, за щастие. А когато бях на 12-13 съм се преобръщала в канавка (не шофирах аз, разбира се) - тогава бяха повече последици. Надявам се повече да не ми се случва”, заявява друг.

Без книжка

"Не, никога, тъй като не управлявам превозни средства. Страхувам се от това, че може да съм отговорен за нечия смърт. А иначе си ползвам градски транспорт. Който ме вози, той носи отговорност за моя живот”, подчертава потребител.

Правилата на пътя не се спазват

"Ако всички на пътя спазват правилата, картинката ще е съвсем друга. Нали за това се учат правилата! Ама много бабаити по пътя, които дори за себе си не мислят, камо ли за другите. С малко повече акъл в главите и дисциплина, няма да е толкова трагично”, коментира участник в анкетата.

Инцидент, завършил... със сватба

"Участвал съм в пътни инциденти, особено като млад водач. След това много инциденти съм предотвратил. Научил съм не малко хора да управляват автомобил. По професия съм инженер, специалност "Автомобилен транспорт, трактори и кари”. Най-големият ми успех е, че успях да накарам преди инцидент на пътя младо момиче, което караше автомобила, да изпълни командите ми, казани спокойно, без викове. Спасихме се, въпреки неблагоприятните условия на пътя. Това момиче ми стана жена и днес вози мен и децата ни. Аз вече съм трудноподвижен човек с увреждания и в края на 2010 г. се отказах от свидетелството ми за управление на автомобил, категория С. Пътните инциденти са преодолими, дори и от хора с до 5-годишен стаж и нормално човешко поведение в живота им. На добър час на всички потеглили на път с добри мисли и надежди за успех, без омраза към хората от другия автомобил”, разказва потребител.

Колата трябва да се познава

"Имал съм 2-3 леки инцидента. Общо взето, нищо сериозно -  драскотина на боята на автомобила. Много пъти съм казвал, че колата е като жената! Трябва да я усещаш - познаваш! Аз обичам да усещам мощния двигател, който знам, че при никакви условия няма да ме подведе на пътя, стига да знам кога и колко да поискам от него! Мощният двигател в много случаи е предимство и само в един - недостатък - когато се правиш на каскадьор по пътищата! Когато знаеш своите и на автомобила възможности и шофирането ти доставя удоволствие, вероятността от ПТП намалява значително, макар и никой да не е застрахован напълно”, споделя участник в анкетата.

Опасности пред пешеходците

"Никога не сам участвал в пътен инцидент. Но е имало случаи, когато си пресичам по пешеходна пътека и един шофьор се спря, тъй като караше много бързо и отвътре в колата започна да ми крещи. Но и аз съм такъв човек - когато той ми се разкрещя, аз му отвърнах много по-силно. Казах му, че когато човек пресича по пешеходна пътека, шофьорът трябва да спре и си продължих да си ходя бавно и спокойно. Тогава бях на час по туризъм и съм само на 14 години, но щом пресичам на пешеходна пътека, никога не ме е страх”, споделя потребител.

След като няколко пъти се е разминавал с тежък инцидент на пътя, друг участник в анкетата пише: "Дадох си сметка, че преди да тръгна да пресичам, трябва да се огледам внимателно хубаво и от двете страни ляво и дясно. И да бъдем винаги предпазливи, когато пресичаме, най-вече бдителни! И на тротоара винаги да ходим”.

Не карай пил!

"Като по-малка съм била участник, но за щастие бяха много леки ПТП-та. Преди по-малко от 2 години отново ми се случи - бях само пътник. Инцидентът беше по вина на двамата шофьори. Този, при който се возих аз, предприе изпреварване от лява лента, която отбиваше пътя към едно село. Шофьорът на буса беше с 1,1 промила алкохол в кръвта, предприе маневра в лявата лента без светлинен показател и така ни засече пътя. И за капак, зави в забранена улица! Полицаите му бяха познати и единственото, което се спомена в полицейския протокол, беше влизането в забранената улица. Колата се смачка, на буса - само счупен габарит. За щастие, коланите ни спасиха! Взеха ни приятели с друга кола и на връщане пак щяха да ни блъснат на 2 пъти и то тир”, разказва участник в анкетата.

Равни пред закона?!

"Разминахме се леко. Шофьорът беше полицай и беше доста почерпен. Блъснахме се. Явно са ни видели и се обадиха на полицията. Веднага ни намериха, но като видяха, че е техен колега (и мой шеф), попитаха само добре ли сме и си заминаха. Не знам после какво е правил, какво е струвал, но му изплатиха всичко. България, бе, имаш ли пари и власт, законите мълчат”, споделя потребител.

"На 13.06.1999 г. се прибирахме от гости в Сапарева баня към Самоков (аз, баща ми, баба ми и дядо ми). Аз съм била само на 6 години и за щастие не помня нищо, но естествено после ми разказаха. При изкачване на Дервено (преди с. Клисура), баща ми вижда, че срещу нас кара бял мерцедес и той отбива, за да избегне инцидента (той е шофьор от много години), но мерцедесът се удря челно в нас, като избутва колата на 10 м назад... Баща ми беше с премазан крак, аз - с извадени ключици, баба ми - с кръвонасядания, изпочупени ребра, дядо ми - със скъсани мускулни влакна, счупени ребра. Всички много натъртени, охлузени и т.н. - но живи! Спасихме и живота на онзи чичко от другата кола, който се отърва само с натъртена ръка. Естествено е бил пиян... Та и до днес си водим дела... Били сме ние виновни”, разказва друг.

Съобразявайте се с условията на пътя

"Беше преди много години. Тогава карах "Москвич"- 408 И. Беше завалял първият сняг и поради неспазване на дистанция, не можах да спра. Блъснах леко предния автомобил. На моя се счупиха стъклата на фаровете, а на него - стоповете. От тогава завали ли първият сняг, не пътувам. Просто изчаквам да се изпоудрят младите и неопитни шофьори и след това се пътува по-спокойно”, споделя друг.

"На нас не ни трябва война, ние сами се убиваме"

Това пише наша потребителка, която разказва за смъртта ни сина си. Шофьорът, виновен за инцидента, е осъден условно със споразумение и вече е на свобода: "Преди година и половина прегазиха моето дете. Той беше на 23 г. и се казваше Мартин . Слагаше мантинели на магистрала "Хемус” при Брестница, когато един тир го блъска със висока скорост в дясно от пътното платно. Влачил го е 10 метра . Почина 8 часа по-късно в болницата (...) Закони няма за убийците на пътя. Затова ще загиват много хора".

Огорчение от отношението у нас

"Преди години бях на работа като преподавател в Мароко. На 07.09.1995 г. в 08:06 ч. катастрофирах тежко пред института, като отивах на работа. Аз съм бил около час и половина в безсъзнание до асфалта, а след това 70 дена в платен отпуск с няколко фрактури! Мароканската лекарска комисия ми определи инвалидност 10 % за цял живот. Мароканският съд присъди да получавам обезщетение около 90 EUR на тримесечие до края на живота ми и еднократно обезщетение около 2 700 EUR. Консултациите с български адвокати ми показаха, че нямам шансове да осъдя България, за каквото и да е обезщетение. Обидно !? А се удържаха 14% от заплатата ми без българска институция да си помръдне малкото пръстче за моите интереси (...) Почти никой от българските специалисти не ми се притече на помощ. Руските инженери обаче за два дена предприели акция за събиране на доброволни средства за моята операция". Потребителят допълва, че има доста натрупани глоби, най-вече за липса на предпазен колан, но няма никакво намерение да си ги плати, защото го смята за унижение. Вече почти 2 години управлява ежедневно автомобила си и без шофьорска книжка "и с гордост мога да ви заявя, че съм изминал по-вече от един милион километра. За 47 год. шофьорска практика - без нито едно автопроизшествие по моя вина! Само последното пожелавам от сърце на всички вас".

Продължавайте да участвате активно в нашите анкети. В следващата ви питаме дали сте си патили от диети.