Учени предупреждават срещу използването на наркотици в малки дози.

Това идва след като стана ясно, че американският милиардер Илън Мъск, съоснователят на Google Сергей Брин и покойният изпълнителен директор на Cash App употребяват халюциногени в малки количества.

Терапия с кетамин 

В началото на годината статия на вестник The Wall Street Journal (WSJ) разкри история за употреба на наркотици от Илън Мъск с някои членове на борда на „Тесла“. Доскоро той отричаше, но след последните му признания, американският милиардер оправда идеята за така нареченото микродозиране с наркотици на работното място.

Според изданието, той е закъснял с почти един час за работна среща, а когато пристигнал е бил в нетрезво състояние и завалял думите си. Твърди се също, че когато е излязъл на подиума, заради неадекватното му поведение, се е наложило президентът на SpaceX Гуин Шотуел да го замести, за да довърши срещата.

Мъск и неговият адвокат Алекс Спиро не отговориха на молбите на WSJ за коментар. Единственото изявление от негова страна беше в отговор на публикация, в която се споменаваше статията на WSJ.

„Съгласих се, по искане на НАСА, да си правя произволни тестове за наркотици в продължение на 3 г. Не бяха открити дори следи от наркотици или алкохол в системата ми“, написа тогава Мъск в платформата Х.

„Ако лекарствата наистина помагаха за подобряване на нетната ми производителност с течение на времето, със сигурност щях да ги взимам!“, написа още той.

Месец по-късно обаче милиардерът промени позицията си. В интервю за журналиста Дон Лемон, създателят на Tesla призна, че редовно използва кетамин (популярно конско успокоително), предписан от лекар, за да се бори с депресията си.

„Ако употребявате твърде много кетамин, не можете да работите наистина. Аз имам много работа, обикновено работя по 16 часа на ден, така че нямам ситуация, в която мога да бъда психически необременен за дълъг период от време“, обясни Мъск и отрече да злоупотребява с наркотика.

Какво е микродизиране?

Микродозирането е редовен прием на една десета от обичайната доза от лекарство или наркотик. Това могат да бъдат халюциногенни гъби, LSD, MDMA, кетамин и други психотропни вещества.

Целта обаче е ефектът на веществото да остане под халюциногенния праг – тоест да не предизвика халюцинации и да не повлияе силно на сетивата, но все пак да подейства на рецепторите за серотонин в мозъка, които са важна част от системата за регулация на човешкото тяло. 

Някои хора вярват, че това им помага да бъдат по-изобретателни, фокусирани и продуктивни на работното място. Учените обаче все още са разединени по въпроса дали микродозирането наистина действа благоприятно, или ефектът е просто внушение.

Проучване от 2018 г. показва, че само около една трета от хората, които приемат микродози, внимателно измерват количеството на приемания от тях наркотик. Повечето не следят стриктно приема на веществото и взимат толкова, колкото да започнат да усещат определените ефекти от него.

Някои изследователите твърдят, че честите дози, макар и малки, могат да натоварят сърцето.

Разединението сред учените за това дали има ползи от микродозирането идва най-вече от това как се провеждат изследванията.  

Повечето ранни проучвания са се провеждали чрез анкети, а тези с включени лабораторни изследвания не са достатъчно големи и съответно предлагат ограничени доказателства. Те са фокусирани главно над това дали ефектът от микродозирането е истински, или е плацебо, а не дали е вредно, или полезно.

Двете най-големи плацебо-контролирани проучвания на микродозировката бяха публикувани миналата година. И двете показват, че ползите, които хората изпитват, са от собствените им внушения, или плацебо ефекта.

В проучванията доброволците са приемали свои лични лекарства. Една част от тях наистина са получавали хапчетата си, но други са взимали „плацебо лекарства“, опаковани в идентични капсули, но без активните вещества в тях.

В края на няколкото седмици настроението и благосъстоянието на почти всички участници са се подобрили, независимо от това какво са приемали. Ето защо все още не е изяснено дали позитивните ефекти от микродозирането са реални, или са просто внушения. 

Дрогата, която управлява Силициевата долина

Силициевата долина е домът на едни от най-големите технологични компании като Facebook, Apple, Google и Twitter. Това е мястото, където изпълнителните директори са в постоянна надпревара: един с друг, с времето, с новите технологии, или дори сами със себе си. 

През първите две години на пандемията от COVID-19 повече от 90 000 души напускат Силициевата долина. Основната причина за това е професионалното прегаряне – психологическо състояние при здрави хора, които изпитват физическо или емоционално изтощение в следствие на прекален стрес и натоварване на работното място.

Но прегарянето в технологичния сектор остава неизбежно - и това е голям обществен проблем, който само се влошава по време на пандемията.

Намаляването на стреса е една от основните причини, поради които работещите се обръщат към микродозировката. Освен самостоятелната „терапия“ с малки количества от веществата, в САЩ вече стават все по-известни учители, които имат задачата да преведат работещите през нарко-психеделичните им пътувания.

Да помагаш на бизнесмени да оптимизират работата си с помощта на халюциногенни наркотици се превръща в нерегламентирана сфера в САЩ, която достига стойност от 5 млрд. долара годишно. 

Изследователи обаче предупреждават, че поради оскъдната информация от направените проучвания до момента, микродозирането може да представлява риск както за психичното здраве, като засилва усещанията на тревожност, така и за физическото - като потенциално уврежда сърцето. 

Продължи да четеш