Малко хора знаят, че по образование съм книгоиздател. Не се представям никога по този начин, защото не съм практикувала професията си нито ден. За себе си избрах журналистиката, но пък имам специално отношение към книгата и четенето. Обичам да прекарвам време в книжарницата, разглеждайки нови заглавия. Подхождам също с интерес към различните автори, а четенето приемам като лично преживяване.

Снимка: Joanna Malinowska

Помня, че когато кандидатствах, единственият човек, който ме насърчи, беше преподавател от Факултета по журналистика и масова комуникация, където се изучава специалността, но близките ми бяха по-скоро скептични.

Може би е нормално човешко качество, когато не познаваме нещо, да гледаме с недоверие, но истината е, че ако бъда изправена пред избор какво да уча, не бих се и замисляла. Невероятно е усещането да държиш издание в ръката си и да си представяш неговия път - от съзнанието на автора до лавицата в книжарницата.

Снимка: iStock

А понякога всички пътища водят към книгите! Към тях тръгва някога и Милена Ташева – жената, която е превърнала страстта към четенето в своя професия. Тя също е завършила книгоиздаване, но не работи като журналист, а като отговорен редактор към издателство Ciela.

В поредицата ни „Жените на България“ разказваме как отключва любовта си към книгите и как попада в техния свят. Милена знае как да пренесе и читателите в него, да ги развълнува, дори да спре дъха им с книга.

Снимка: Евгений Милов

Милена в света на книгите

„Още като ученичка знаех, че искам да се занимавам с четене. Видях, че има специалност "Книгоиздаване" и така зарът беше хвърлен“, разказва тя.

Снимка: Евгений Милов

Често е чувала, че няма перспективи в избора й, че издателският бранш е затворен, но инатът и желанието у нея са били по-силни от предразсъдъците. Милена не просто успява да открехне вратата на сектора и да надникне зад нея, но от нежното, емоционално и четящо момиче се превръща в една от успешните жени в книгоиздаването у нас. Тя е имала възможност да опознае всеки етап от професията преди да заеме позицията си в Ciela.

27 снимки
Милена Ташева
Снимка:

„Това, което работя към момента, е сходно с управлението на проекти. Книгата е проект, който си има автор, но преди да стигне до читателите, минава през цял екип от хора, които се грижат за бюджет, маркетинг кампания и реализация“, обяснява Милена.

Страхотно е да видиш автор да държи своята книга в ръката си. За писателя тя е мечта, но за издателя е много повече.

„Правим всичко по силите си изданието да види бял свят, но и да се чете. Когато някой каже, че сме го развълнували с книга, това е моментът, за който сме работили усилено“, споделя редакторката.

За любовта към четенето

„Изключително много мразех да чета като дете“, казва Милена.

 

Разболява се обаче от варицела и докато е вкъщи, родителите й намират начин, да не й е скучно. Изданията, които й дават тогава, са „Тримата мускетари“ и „Винету“.

„Като кажа, че първата книга, която съм прочела с удоволствие, е Винету, винаги има реакции“, смее се Милена.

Научаваме се да четем с любимите книги на родителите ни, казва тя. Помни как те са обсъждали заглавия вкъщи и в един момент са започнали да й препоръчат и на нея онези, които харесват.

„Това е, което ме направи читател“, споделя редакторката.

Снимка: Евгений Милов

Не може да каже кое е нейното любимо заглавие, защото вярва, че се изграждаме като личности от всичко, което четем. Иначе една от първите, които й въздействат, е „Странник в странна страна“ на Робърт Хайнлайн. В ръцете й от четене се е разпадала и „Гордост и предразсъдъци“.

Милена дори е имала възможността да работи върху издание на Ciela на романа на Джейн Остин. На по късна възраст пък открива съвременните български автори, които са на световно ниво. От професионална гледна точка се въздържа от вредни книги – такива, които сеят омраза или ненавист и биха разделили обществото.

Снимка: Евгений Милов

„Животът е кратък – нямаме време за всички книги. Всеки трябва да чете онова, което го вдъхновява, но пък е добре да излизаме от комфортната ни читателска зона и да отваряме книги, към които не бихме посегнали – от тях можем да научим много“, категорична е Милена.

Четенето е социално преживяване – когато прочетем нещо интересно, ни се иска да го споделяме, да разкажем какво ни е запалило и какво сме взели за себе и. Никой не бива да бъде съден за това, което чете. Всеки трябва да е свободен в избора си, без да го налага.

Колкото до Милена – някога е приемала по-емоционално, ако някой не харесва нейни любими книги и автор. Днес не би реагирала по този начин, но пък вярва, че у нас приемаме книжната тема присърце и ако има нещо, за което сме склонни да спорим, след футбола, разбира се, това са книгите.

Продължи да четеш