Магарешката кашлица или коклюш е силно заразна инфекция, която засяга дихателните пътища и белите дробове.

Бактерията - Bordetella pertussis, която я причинява, се предава с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и говор попадат във въздуха.

Какво прави болестта опасна и как можем да я разпознаем и лекуваме?

Как да разпознаем, че сме болни от Коклюш?

Симптомите обикновено се появяват от 7 до 10 дни след заразяването и първоначално наподобяват обикновена настинка – с кихане, кашлица и леко повишена температура.

В рамките на 2 седмици обаче кашлицата става по-остра и може да бъде придружена от пристъпи. Те траят няколко минути и най-вече се получават през нощта, като могат да завършат дори с повръщане. След 3 до 4 седмици пристъпите оредяват и състоянието се подобрява, въпреки че остатъчна кашлица има до 2 и повече месеци след началото на болестта.

Проучванията показват, че 12-32% от възрастните с продължителна (1-4-седмична) кашлица са болни от коклюш.

Кога да си направим тест?

Снимка: iStock

Диагнозата „Коклюш“ се поставя след тест, който не се заплаща от Здравната каса, а е за сметка на пациента. Такъв може да насрочи личният лекар след извършен преглед.

Пробите след това се изследват в центъра по заразни болести, където се изпращат от лечебните заведения в цялата страна.

PCR тестът има оптимална чувствителност през първите 3 седмици на кашлица, когато бактериалната ДНК все още присъства в назофаринска. След четвъртата седмица на кашлицата количеството й бързо намалява, което увеличава риска от получаване на фалшиво отрицателни резултати.

Снимка: iStock

Как да се предпазим?

Най-сигурният начин за защита срещу коклюш е пълната имунизация, като ваксината обикновено се комбинира с тази срещу дифтерия и тетанус - т.нар. разговорно "диф-тет-кок". Нашият имунизационен календар включва 3 дози, но в други държави реваксинация се прави на 10 години. Това е така, защото имунитетът, който ваксината осигурява, е близо 10-годишен.

Първата ваксинация от 2-3 дози обикновено се прави на възраст между 2 и 12 месеца, съгласно националния имунизационен календар. Препоръчва се поставяне на 3 и 4 доза на възраст от 11-24 месеца, и още една между 3 и 7 години.

Последната имунизация срещу болестта е на 12-годишна възраст.

В някои страни от ЕС се препоръчват и бустерни дози при юноши и възрастни или бременни жени, което осигурява временна защита на бебето след раждане. Също и за неваксинирани жени, които наскоро са родили с цел да се намали рискът от предаване на заболяването на бебето.

Снимка: iStock

Как се лекува коклюш?

Заболяването може да се лекува с антибиотици, което помага и за спиране на по-нататъшното разпространение. За максимална ефективност на лечението обаче, то трябва да започне възможно най-рано, през първите 1 до 2 седмици преди да настъпят пристъпите на бързи последователни изкашляния.

Ако магарешката кашлица бъде диагностицирана на по-късен етап, може да не се предписват антибиотици. Това е така, защото бактериите, които причиняват коклюш, вече са изчезнали по това време и антибиотиците няма да повлияят на симптомите.

Има няколко особености при лечението на магарешка кашлица при бебета и малки деца.

Ако дете е прието в болница заради магарешка кашлица, вероятно ще бъде лекувано в изолция. Това означава, че то ще бъде държано далеч от други пациенти, за да се предотврати разпространението на инфекцията.

Може да се наложи при бебета и деца да се вливат антибиотици или стероиди венозно. Ако се даде антибиотик, инфекциозният период ще продължи до 5 дни след започване на лечението. При проблеми с дишането задължително се слага и кислородна маска.

Има ли бум на коклюш у нас?

В България случаите на коклюш скочиха рязко. От началото на годината болните са 10 пъти повече в сравнение със същия период на 2023 година. По данни на Министерството на здравеопазването близо 24 000 деца у нас не са направили пълен курс на имунизация срещу заболяването.

Миналата седмица бе отчетен бум на заразени в столичните училища. Заразата опасна най-вече за неваксинираните и за кърмачетата, които все още не са получили първите си дози.