ЕС може да помогне за освобождаването на отвлечените българи с Galaxy Leader

Случаят с българите, отвлечени от хутите в Йемен, ще бъде на вниманието на Европейския парламент (ЕП) тази седмица. В резолюция, която ще се гласува в пленарната зала в Страсбург се изисква ЕС да се включи активно в усилията за бързото и безопасно освобождаване на европейските граждани, част от екипажа на кораба Galaxy Leader, който от пет месеца е задържан в Червено море.

Това става ясно от прессъобщение от офиса на евродепутата Елена Йончева, както и че инициативата за резолюцията е именно нейна.

Капитанът Любомир Чанев и помощник-капитанът Данаил Веселинов на кораба Galaxy Leader са български граждани, а сред отвлечените е и румънски гражданин.

Елена Йончева благодари на всички български евродепутати, които са се застъпили за текстовете пред политическите си семейства.

Още след новината за отвлечените българи тя започва да отправя въпроси в пленарната зала в Страсбург, в комисията по външна политика и в подкомисията по отбрана. Йончева провежда срещи с върховния представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел, както и със служители в Службата по външна дейност. Депозира и писмен парламентарен въпрос до Европейската комисия.

От разговорите ѝ до този момент няма категорични индикации, че ЕС е включен в инициативи за освобождаването и защитата на европейските граждани от Galaxy Leader.

„Лично аз съм задавала писмени въпроси до Европейската комисия, на които няма отговор. Задала съм официален въпрос на Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи. Имах и личен разговор с него. За съжаление не получих окуражаващ отговор, че Европейската комисия е предприела мерки за освобождаване на тримата граждани на ЕС, двама българи и един румънец, от хутите в Йемен“, коментира преди дни евродепутатът в предаването "Лице в лице" в ефира на bTV.

„Времето е от съществено значение. Европейската комисия трябва да даде приоритет на дипломатическите усилия и да гарантира, че ЕС поддържа своите граждани“, коментира Елена Йончева, цитирана от офиса ѝ.

Тя настоява за случая да се приеме отделна, спешна резолюция, но заради позицията на политическата група на „Зелените“ това не се случва. Елена Йончева получава подкрепата на групата на социалистите и демократите, въпреки че има още осем други предложения.

Снимка: bTV

На председателски съвет в ЕП през изминалата седмица зад инициативата ѝ застават и от ръководството на ЕНП, от „Обнови Европа“, както и представители на други десни групи, но това се оказва недостатъчно. В понеделник в Страсбург все пак е постигнато съгласие и по настояване на Елена Йончева текстът за отвлечените българи ще се включи в по-широката резолюция за Близкия изток.

От ноември 2023 г. хутите нападат кораби в Червено море като твърдят, че акциите им са в знак на солидарност с палестинците в Газа. Заради атаките им, пътят през протока Баб ел Мандеб стана рисков, а оттам минава голяма част от търговското корабоплаване за и от Европа.

От февруари ЕС започна военна операция „Aspides“ („Щит“) в региона. 16 военни кораби в Червено море защитават търговски кораби от нападения. Техните правомощия са само да ескортират или да предприемат защита в случай на атака, но не могат да освобождават.

От началото на нападенията до сега над 100 кораби са атакувани с ракети. Само един от тях е отвлечен – Galaxy Leader, а един беше потопен, плаващ под британски флаг. На 6 март 2024 г. при атака на кораб загинаха двама граждани на Филипините и един на Виетнам.

„Целта на моите инициативи, на опитите ми да събера информация за състоянието на българските граждани, както и да предизвикам реакция от ЕС, е да подкрепя усилията на българската държава за освобождаването на нашите сънародници. За тях, за техните близки и роднини е важно да знаят, че не са изоставени в жертва на по-големи геополитически интереси“, коментира Елена Йончева.

Само преди дни близки на екипажа на отвлечения край Йемен кораб Galaxy Leader изразиха притеснения, че работата на Министерството на външните работи по връщането на моряците в родината ни се бави.

От ведомството пък отговориха, че грижата за живота и здравето на българските граждани в чужбина винаги е била и остава първостепенен приоритет на българските държавни институции.

„Тревогата на роднините и близките на задържаните е разбираема, но за съжаление не винаги естеството на предприеманите действия и търсения резултат дават възможност същите да бъдат споделяни в публичното пространство. Информация за последните предприети действия ще бъде предоставена на роднините на пленените моряци на среща в МВнР още следващата седмица“, казаха още от МВнР.

През февруари властите у нас съобщиха, че моряците са добре, настанени са в хотел и се организира тяхното прибиране в България. До момента обаче това не се е случило, а близките търсят информация.

А междувременно вчера стана ясно, че Елена Йончева изненадващо е номинирана за член на Европейския парламент от ДПС. Новината беше публикувана във Фейсбук страницата на Областния съвет на партията в Благоевград.

Коя е Елена Йончева?

Елена Йончева е журналист, политик, депутат в XLIV народно събрание, прессекретар на Президентството (2017 г.). Йончева е депутат в европарламента, избрана от гражданската квота на БСП.

През 2017 г. Йончева е част от инициативния комитет, издигнал за Румен Радев кандидат-президент. След като става президент, той я назначава за свой секретар за връзки с медиите. Скоро след това тя напуска и е избрана за депутат в XLIV народно събрание от групата на БСП.

Снимка: Ладислав Цветков

Там Йончева продължава да се изявява като журналист – прави документални филми за слабостите на управлението. Тя прави филм за оградата по южната граница на България и демонстрира, че тя лесно може да бъде премината, разпалвайки гнева на вицепремиера Валери Симеонов, който е отговорен за строежа на оградата. Той обвинява Йончева, че си служи с полуистини и подмяна на факти. Симеонов твърди че тя е заснела оградата, още по времето когато тя не е била готова.

Като депутат Йончева влиза в конфликт с управляващите в т.ч. и с премиера Бойко Борисов и министър Боил Банов. През 2017 година Елена Йончева завежда дело за клевета срещу Бойко Борисов. След дълъг процес Йончева осъжда Борисов и на трите инстанции.

Снимка: Явор Николов

Висшият касационен съд потвърждава, че Борисов и ГЕРБ трябва да изплатят 5000 лева на Йончева. Първоначалната сума, която журналистката иска е 20 000 лева, но съдът я намалява.

В началото на 2019 г. прокуратурата повдига обвинение срещу нея за пране на пари, свързано с аферата КТБ. Елена Йончева отговаря на обвиненията с думите, че това е опит за сплашване, който е свързан с разкритията ѝ за злоупотреби от страна на властимащи. Впоследствие през април 2021 г. КПКОНПИ внася срещу нея иск за конфискация на 158 000 лева.

Снимка: Ладислав Цветков

На 22 април стана ясно, че Елена Йончева окончателно губи съдебно дело, което води срещу ревизионен акт от август 2021 г по смисъла, на който тя е укрила от НАП данъчни приходи от 36 025 лева главница плюс 21 939 лева лихви (общо 57 965 лева). Освен това Върховният административен съд я осъжда да плати близо 4500 лв. за разноските на НАП пред Върховния административен съд и малко над 7000 лв. за първата инстанция.