Сирените за въздушна тревога са ежедневие в Чернигов. Градът помни началото на руската инвазия по особен начин. Той е един от първите, които Русия нападна на 24 февруари преди две години.
Чернигов има своите белези навсякъде – щети, които бавно се възстановяват, както и спомени, които трудно ще избледнеят.
-
Светът 4 мин.„Понякога го сънувам“: Разказите на съпруги, станали вдовици, и родители, чакащи синовете си -
Светът 3 мин.Две години война в Украйна: Забиваха пирони под ноктите ни – разкази за руския плен -
Светът 2 мин.„Руски образцов град“: Разказ от Мариупол - разделен и уморен от война -
Светът 2 мин.„Притеснявам се за него, той се тревожи за мен“: Баща и син се сражават заедно в Украйна
-
Светът 4 мин.„Понякога го сънувам“: Разказите на съпруги, станали вдовици, и родители, чакащи синовете си -
Светът 3 мин.Две години война в Украйна: Забиваха пирони под ноктите ни – разкази за руския плен -
Светът 2 мин.„Руски образцов град“: Разказ от Мариупол - разделен и уморен от война -
Светът 2 мин.„Притеснявам се за него, той се тревожи за мен“: Баща и син се сражават заедно в Украйна
„Когато чух този сигнал за първи път на 24 февруари беше шок, не можехме да разберем напълно ситуацията. Не мога да кажа, че бях в паника, но загубих мислите си, беше трудно да осъзнаеш, че започва война в твоята страна. Спомням си, когато се върнахме в Украйна и децата започнаха отново да ходят на училище, виждах, че много от тях се страхуват от тази тревога. Имаше паника, някои плачеха, търсеха родителите си. Но сега децата са по-спокойни, свикнали са с тези условия на тревога, няма страх“, споделя Виктория Пидубна.
Чернигов е сред първите градове, в които руските танкове нахлуват в началото на войната.
„Близо сме до две агресивни страни – Беларус и Русия. Има села на север от региона на Чернигов, които граничат само с Русия и такива – само с Беларус, но има и малки села, които граничат с двете страни“, допълва Виктория Пидубна.
Някои семейства правят опити да се върнат към живота, който са имали преди войната. Домът на тази жена е бил унищожен от мощен ракетен удар. Сега го изграждат отново.
„Мъжът ми имаше рожден ден на 23 февруари, на следващия ден започна войната. Преди рождения му ден успяхме да завършим някои ремонтни дейности тук, къщата беше красива. После, през март, разбрах, че е напълно разрушена. Не можех да повярвам“, споделя жената.
„Всички институции тук работят – училища, болници, места за забавление. Хората искат да имат нормален живот, какъвто беше преди войната. Осъзнават, че е опасно да са в такъв район, но въпреки това искат да останат тук“, казва Виктория Пидубна.
Тъжна гледка в покрайнините на града обаче им напомня за ужаса на войната и за удара, който тя нанася ежедневно върху съдбите на хиляди семейства.
