Единствената! Неповторимата! Родената да побеждава! Няма друг български спортист в историята, завоювал 5 (ПЕТ!!!) медала от четири различни издания на олимпийските игри!
Нали знаете какво представляват олимпийските игри? Те просто са най-великото спортно състезание, изобретено от човечеството! Тя пък е най-великата Мария пред огневия рубеж за всички времена: ГРОЗДЕВА!
Нейните безкомпромисни сини очи, отстрелват две златни и три бронзови олимпийски отличия, като я превръщат в абсолютен символ на спортния дух и победата!
Мария е родена побеждава. Освен велик спортист обаче, тя е преди всичко добър човек. И безумно силен човек. Човек, преборил ужасяваща диагноза.
За нея хората казват, че е явление. И ние вярваме, че е точно това. За нас е огромна чест да ви я представим като наш специален гост в Епизод 20 на рубриката ни "Жените на България".
Екипът ни я снима на едно от най-любимите й места – Синеморец, където я видяхме в една наистина различна светлина. Свикнали сме да ни побиват тръпки докато я гледаме на почетната стълбичка, когато в нейна чест звучи "Мила родино".
Обикновено я виждаме по летища или стрелбища. Но тя е толкова очарователна в черната си плажна рокля, която е съчетала с черна сламена шапка.
Мария идва на снимачния сет директно от плажа. С широка усмивка, естествена и много земна. И ни завладява завинаги.
Изглежда щастлива. И се чувства по този начин.
Питам я как е след решението, което взе преди година да сложи край на феноменалната си кариера. Спокойна е. В мир е. Няма и помен от десетилетията натрупано чудовищно напрежение. Стресът е някъде назад в миналото.
"Хубаво ми е, сякаш се родих отново и живея втори живот", сподели Мария.
Връзката ѝ със стрелбата продължава като става част от Управителния съвет на Европейската конфедерация в любимия ѝ спорт.
"След 38 години на рубежа няма как да се откъснеш просто ей така. Няма как сложиш точка, нито да теглиш чертата и да забравиш предишния си начин на живот", казва Мария и допълва:
"Има една носталгия, дори лека депресия, но нещата са преодолими."
Дали можеше и повече от това, което оставя зад гърба си след изключителните повече от 30 десетилетия с пистолет в ръка, на огневия рубеж?
