Вчерашният трансфер на Златан Ибрахимович от Ювентус в Интер задължава нападателя да забрави възможно най-бързо "старата госпожа", за да може да започне на чисто своето миланско приключение. За целта обаче, първото, което шведът трябва да направи е да приеме факта, че сега, вече с фланелката на "нерадузрите", той ще се причисли към новия шампион на Италия - неочаквана отговорност, която може да промени много неща, що се отнася до новия му облик в чисто футболно отношение. Впечатлил в Аякс, утвърдил се в Ювентус и търсещ бъдещето на "Сан Сиро", Златан осъзнава, че за да може да нарече Серия "А" свой дом, той несъмнено трябва да е изпитал както нужната позитивна емоция, така и същинското разочарование, което всяка година съпътства висшия ешелон на Апенините. По отношение на радостта, Ибрахимович със сигурност вече е запазил красиви "черно-бели спомени", но по-интересното в случая е, че съотношението на позитивизма и негативизма в Ювентус поразително се изравни в последните два сезона. Титли, слава, нови звезди и очаквания, а накрая и Серия "В" - цялата тази палитра от емблематични събития направиха Ювентус един от отборите, които вече наситиха историята си с колоритност, а това от своя страна подсказва, че рано или късно "старата госпожа" ще може да очаква нови "изключителни стечения на обстоятелствата". Защото макар и всички от ръководството на "бианконерите" да се опитват да стабилизират не само психологическото, но и финансово и игрово състояние, това, което ще се случва по терените на Серия "В" ще бъде най-важното през следващия сезон. Ако там Юве не покаже, че все още не е загубил способността си да се справя с тежките моменти, то втора дивизия със сигурност ще се окаже "мъчително изгнание", а споменът за последните две титли ще напомня още по-болезнено за всичко, което се случи през лятото на 2006 година. Така, чакайки "времето да излекува раните", Ювентус ще трябва да убеждава себе си, че не се е променил.

""
Междувременно на другия полюс ще продължава да бъде Интер и неговото "синьо-черно" новаторство. Новаторство, белязано не само от хора като Ибрахимович и Креспо, но и от самочувствието, станало изведнъж неизменна подробност, която не подминава нито една част от коментарите за тима на Масимо Морати. Сега обаче, "нерадзурите" ще се изправят пред едно необичайно предизвикателство, с което все още не е ясно дали Роберто Манчини ще може да се справи. Става въпрос за селекцията на нападателите в тима или по-точно необходимостта от това тя да бъде направена. Разполагайки с общо шестима нападатели към тази дата, Интер е на път да се превърне в един от най-колоритните отбори в офанзивен план, който някога се е подвизавал в Италия, а това несъмнено ще провокира всички останали тимове в първенството да се съобразяват с неговата стратегическа постройка и също да превърнат атракцията в своя отличителна черта. Именно това пък може да постави началото на нещо ново на Апенините, което досега не е било виждано. Но докато всичко ще работи в полза на "нерадзурите" и тяхното възраждане, неминуемо ще настъпи моментът, в който Интер ще се замисли дали може да издържи още дълго с определението "обречен шампион". Тогава под въпрос ще бъде поставена ефективността на нападението, креативността на халфовата линия и прозорливостта на защитата. Тогава ще дойде мигът, в който Интер ще разбере истинските си възможности и ще осъзнае колко важна е трезвата мисъл. Затова, шампионите на Италия (тези от Милано), ще трябва да се съобразят с това дали тяхното скудето е истинско или не. Защото в Италия неистинските неща се забелязват отдалеч.

МАРИЯ ДИМИТРОВА