На един от плакатите преди снощния финал за Купата на УЕФА в Глазгоу гласеше “Tanta Gloria, tanto futbol” (Толкова много слава, толкова много футбол). Именно това е може би най-точното определение на сблъсъка, на който цяла Европа стана свидетел снощи. Севиля изживя поредния си миг на величие, а зрителите и на стадион “Хемпдън Парк” , и пред телевизионни си приемници видяха голям мач. В тази дъждовна шотландска вечер винаги ще се откроява един герой. Неговото име е Андрес Палоп Кервера. Стражът на андалусийците спаси всичко възможно по време на мача, като върхът бе в началото на 2-ото полувреме, когато Риера изстреля почти неспасяем шут, но Палоп майсторски изби. С трите си спасени дузпи 33-годишният вратар донесе купата на севилци и си спечели челно място в историята на клуба. Както се и очакваше двата тима от Примера дивисион показаха срелищен футбол с много голове. Винаги, когато на финал от европейските клубни турнири се срещнат испански отбори, падат доста голове, като очакванията за най-малко три попадения се оправдаха. Четирите гола в двете врати бяха най-малкото, с което двамата вратари се отърваха. За това заслуга имат те самите, както и аристократичното поведение на нападателите в повечето случаи. Няма как да не кажем едно жалко и за Еспаньол. Наистина разочарованието у каталунския лагер е огромно, а то се засилва още повече от факта, че това е второ поражение с дузпи за “синьо-билите” във втория им финал в Европа. Съставът на Ернесто Валверде показа голям характер и заслужава овации, за това, че намери сили и изравни във второто продължение, след като играеше от 60-ата минута с човек по-молко. Финалът в Глазгоу бе и поредното доказателсто за безмислието на т.нар. “Златен гол”, който властваше за известно време. Трябва да благодарим на ръководители във футбола, че върнаха старата схема с две продължения по 15 минути, която толкова много пъти ни е правила свидетели на невероятни драми с неповторими емоции. Браво и на Хуанде Рамос, който за отново доказа, че е сред най-грамотните треньори на съвремието. Е, да, късметът бе на страната на Рамос и отбора му, но нали късметът винаги е с по-силните. ФИЛИП ДРУМЧЕВ
