Последните събития в Челси и Уест Хем показват, че тези два футрболни клуба започват да се превръщат в големи световни сили.

„Политиката е шибан свят. Иска ми се да остана възможно най-дълго извън него за колкото се може по-дълго време”, заяви звездата на шампиона на Англия Челси Андрий Шевченко миналия уикенд. В такъв случай не можем да си спестим поне минималните съмнения за неговия избор на нов клуб. Ако нещо е ясно в развитието на футбола на английска земя, а ясните неща не са толкова много, то това е, че Висшата лига направи първата стъпка по пътя да се превърне от футболно първенство в геополитична пионка.

С нарастващото желание на руските олигарси да пръснат още повече злато за още едно парче от Премиършип, традиционните форми на изразяване на коментаторите на английския футбол изглеждат все по-остарели. Да попиташ дали няма да е готино при гостуването на Болтън в сряда да завали, защото това ще даде предимство на тима ти, вече е напълно несъдържателно. Днес ключовите въпроси са: Кога Уест Хем"" ще започне да купува на поразия? и Колко време ще отнеме на Челси да се снабди с нужните му балистични оръжия и защитен щит?

„Интригуващо е”, както се изрази „мениджърът” на Уест Хем Алън Пардю, когато разопакова своя подарък от суперзвезди-аржентинци. „Интригуващо е как се случи така, че Тевес и Машерано дойдоха точно при нас, но, честно казано, не ме интересува особено”, каза тогава Пардю. Еми да. Когато направиш страхотен удар, поднесен ти на тепсия от някой необикновен търговец, най-добре е да не си задаваш много въпроси.

За щастие Пардю изглежда човек, който може да дава опровержения на собственото си мнение с голяма лекота. От една страна той не е от този тип мениджъри, който ще съжаляв""а за това че двама много добри играчи с невероятни качества пристигат в тима му с трансфер, за който той нито разбира как е платено, нито е знаел че ще се осъществи няколко минути преди той да стане факт. От друга обаче подчертава, че е от този тип мениджъри, който има пълна автономия. „В една от статиите, които прочетох тези дни, се казва, че ще ме насилят да използвам Тевес и Машерано. Това никога няма да стане. Ако това стане факт, вече няма да бъда на „Болейн Граунд”.

Колко уместна позиция изглежда това само. Ние обаче ще бъдем първите, които ще можем да я тестваме когато Карлос Тевес седне на пейката, за да бъде даден шанс на някой от страхотните юноши на „чуковете” да развие играта си.

Не толкова далеч от „Ъптън парк” една от най-интригуващите страни на новата Висша лига е излизането на сцената на Питър Киниън като един съвременен Распутин. По време на интервюто си във вторник, Гуус Хидинк разкри, че именно Роман Абрамович се е свър""зал с него с предложение да поеме Русия. На няколко пъти руският милиардер се срещнал с холандеца в опитите си да го убеди да поеме „сборная”, като Изпълнителният директор на Челси Киниън е присъствал на всяка една от тях. Има ли смисъл да четем повече? Все пак именно невероятната дарба на Питър да се сблъсква съвсем случайно с определени хора ни направи свидетели на срещите му с Рио Фърдинанд в два различни ресторанта в Лондон за една вечер миналия март. А имаше и време, в което той нямаше как да не излезе на улицата без да се натъне на Свен-Йоран Ериксон или Ашли Коул...

Ако все пак руската среща на най-високо ниво не е просто един от тези невероятни примери за синхронн""ост, към които Питър е толкова пристрастен, тогава е редно да сметнем, че в известен смисъл Киниън заедно със своя работодател Абрамович (чиито отношения с Путин са пълна мъгла) работи като съветник на несъмнено „независимия” от Кремъл руски футболен съюз. Опитвайки се да намерим аналога на Питър Киниън в обществената сфера, няма как да не забележим лорд Леви, партьорът по тенис на Тони Блеър, който успя да уговори сервилна двойна грешка, която го изпрати като специален пратеник на Великобритания в Близкия Изток. Наистина окуражаващо е да видим и как човекът, който успя да завърши сагата „Ашли Коул” успешно за своя клуб, се интересува толкова много от прблемите на Кремълска Русия. С тази скорост в най-близко бъдеще Челси може да бъде разглеждан като държава без граници с потенциала да кандидатства в Г-8, или поне за офис в ООН и НАТО.

""Най-голямото ни притеснение, разбира се, трябва да бъде за по-меките характер замесени в тези машинации. Жозе Моуриньо дали изобщо се появи в контекста на тези сеизмични земетръс? Заедно с неговия емоционално уязвим вечен съперник Арсен Венгер, могат да си припомнят как други двама противници развиха състояние на невроза близо до Сталинград. Германският генерал Паулус разви необуздани тикове, докато неговият съветски съперник Чуиков получи такава екзема, че ръцете му трябваше да бъдат покривани от ръкавици на моменти. Това може би е сезонът, който ще развие тикове по лицата на Венгер и Моуриньо?

КАМЕН ДАМЯНОВ, по материал на „Гардиън”