Миналата нощ Рим не спа. 3/4 от хората бяха по улиците, за да празнуват. Останалите просто не можеха да заспят - кои от шума, кои от яд. Рома победи големия съперник Лацио и продължава да мечтае за титлата в Италия. А и как да е иначе след като тимът на Клаудио Раниери изигра 24-ия си пореден мач без загуба в първенството. Дори и само заради тази серия "вълците" заслужават да са новия шампион.

Всъщност обаче, те го заслужават заради нещо много повече. Заради феновете си, заради победата си срещу прекия конкурент Интер и изобщо заради цялата магия, която притежава този клуб. Да, може да няма 27-те титли на Ювентус, има само 3. Три, но какви - истински, изживяни, изстрадани. А не подарени или служебни. Да, може да няма милионите на Интер и Милан, но има дух, воля и играчи от школата, отдадени на каузата, а не на цифрите.

Това обаче, което се видя, че има Рома снощи, бе треньор - Клаудио Раниери. Не помня някой друг наставник да е успял да накара емблемите на тима Франческо Тоти и Даниеле Де Роси да гледат като виновни ученички и да не смеят да помръднат от местата си на скамейката. Не помня някой друг треньор на Рома да посмее да извади тези двама играчи на почивката при резултат 1:0 за Лацио. Немислимо! Не и за Раниери. Той обърна мача с Лацио, а не само пропуснатата от "орлетата" дузпа.

Този поход на Рома ме кара да мисля, че всеки фен на футбола, който няма любим отбор в Италия, сега стиска палци за тима на Вечния град (Защото това е отборът на Рим, така се и казва, нали?).

За все пак останалата 1/3 от града нещата снощи бяха страшни. Те не спяха, за да не сънуват кошмари. Защото, ако има нещо, за което ги боли повече от това, че могат да изпаднат в Серия Б е, че Рома може да стане шампион. Това е разликата. Просто "червено-жълтата" част от столицата на Италия винаги първо се е осланяла на любов и позитивни емоции към своя тим, а едва след това е показвала на съперника къде му е мястото. Показа им го и Принца на Рим Франческо Тоти. При това го направи като император - с обърнат надолу палец. Знаем какво означава това по законите на Колизеума... А Рома? Тя не се обсъжда, тя просто се обича - La Roma non si discute ma si ama!