Sportal.bg продължава да Ви представя най-интересните части от автобиографията на Пеле, която в навечерието на Световното първенство по футбол в Германия 2006 ще излезе почти едновременно в целия свят. На българския читател книгата е представена от издателска къща “Новелон”.
През 1978 г. ни се роди трето дете, красивата Дженифър. За съжаление точно по това време бях в Аржентина. Една телевизия ми беше предложила договор да коментирам тогавашното световно първенство и реших, че това е добра възможност. Така за мое голямо съжаление пропуснах раждането на Дженифър. Когато се върнах, открих, че моето отсъствие е било последната капка, с която чашата е преляла. Роз и аз поговорихме откровено и разбрах, че нещата щяха да се променят. Тя беше изключително разстроена, че не съм бил на раждането и ми каза, че не издържа повече вечните ми пътувания, посланически мисии, рекламни ангажименти и футболни семинари за „Пепси“. Призна ми, че всичко това є е дошло в повече, особено сега, когато вече не играя. И затова искаше развод.
Това беше вярно, безбройните задължения ми отнемаха много време. случваше се дори да отсъствам по осем месеца в годината. Знаех, че не є е лесно да бъде едновременно и майка, и баща на трите ни деца и дълбоко в себе си съзнавах, че е права. Животът обаче трябваше да продължи и ние щяхме да бъдем само приятели. Но аз щях да продължа да бъда баща и да играя активна роля в живота на децата си.
И така седмица след раждането на Дженифър и след дванайсет години брак ние официално съобщихме за раздялата си. Разведохме се в Доминиканската република, но аз никога не спрях да откликвам на всяко желание на Роз. Може би понякога в недостатъчна степен, но тя и децата ми знаят какво съм направил за тях. Роз имаше шанса да живее и да учи в Ню Йорк, а децата ми винаги ще могат да разчитат на подкрепата ми.
Няколко години по-късно, за мое огромно огорчение, Роз реши да публикува книга за нашите отношения, въпреки протестите на трите ни деца и на самия мен. Едно от нещата, за които искаше да разкаже, бе за кратката ми авантюра по време на връзката ни, макар и преди брака ни, която бе довела до раждането на дъщеря на име Сандра Режина Машадо. Тя се беше родила през 1964 г., а с Роз се оженихме през 1966 г. Сандра е дъщеря на Анисия Машадо, домашна прислужница. Когато Анисия за първи път доведе Сандра в дома ми, за да ни срещне, аз бях вече женен и първата ми реакция беше да отрека бащинството – в края на краищата Анисия и аз бяхме заедно само веднъж, нищо повече. Бях шокиран и очевидно не можех да приема момичето – нямаше никакво доказателство, че е моя дъщеря. Впоследствие след много дискусии и недоразумения беше доказано, че тя наистина ми е дъщеря и съдът отсъди, че Сандра може да носи фамилното име Насименто.
Но историята не свършва дотук. Сандра също реши да напише книга – „Дъщерята, която Краля не искаше“, и всичко това бе много мъчително за мен. Всъщност Сандра влезе във връзка с мен едва през 1991 г. Сестра ми Мария Лусия отиде да разговаря с нея тогава и бе останала с впечатлението, че тя се интересува повече от пари, отколкото да се сближава с баща си. Що се отнася до мен, въпросът е приключил. Уважавам решението на съда и приемам Сандра за моя дъщеря.
Имах обаче и една връзка по време на брака си – през 1968 г. се срещах за кратко с журналистка от „Рио Гранде до Сол“ на име Ленита Курц. Тя също доведе до раждането на дъщеря – Флавия Кристина Курц, макар този път да не се стигна до съдебен процес. Флавия ме потърси – за да установи контакт с мен, а не да иска пари – и в мига, в който майка ми я видя, тя веднага разбра, че няма нужда да се прави ДНК тест. Нямаше съмнение, че това е нейна внучка. С Флавия, която сега е омъжена, се разбираме добре и понякога тя ни навестява в ранчото ми Сосего в Жукия.
Раздялата с Роз бе един от най-тежките моменти в живота ми. Децата наистина много ми липсваха. Въпреки това реших да остана в Ню Йорк. Подписах нов договор с „Уорнър“, този път десетгодишен, за рекламна дейност и някои други ангажименти. Докато живеех сам в Ню Йорк, имах някои увлечения. Онези хормони, които някога ме влудяваха като момче, все още се обаждаха в мен. Имаше много момичета и партита, където на няколко пъти се натъквах на Джордж Бест. Двамата се сприятелихме. Той постоянно ме гълчеше: „Що за крал си ти? Нито пиеш, нито пушиш!“ Аз пък му отговарях на шега, че не е никакъв британец, в него имаше твърде много латино кръв.
Една от най-скандалните връзки, които съм имал след Роз, беше с Мария да Граса Менегел, красива блондинка от германски произход, известна като Шуша. За първи път я срещнах, когато беше шестнайсетгодишна. Правехме снимки в Рио за списание „Маншете“ с нея и още две манекенки. Предложих є да отидем на концерт, но понеже беше малка, трябваше да помоля баща є за разрешение. Поканих я като приятелка, но в крайна сметка нещата не спряха дотук. Тя обикновено описваше връзката ни като колоритна, а аз отвръщах на шега, че е по-скоро черно-бяла.
Помогнах на Шуша да напредне бързо в кариерата си, като я запознах с мои приятели, които правеха доста пикантни според тогавашните разбирания филми. Тя получи главната роля в един от тях и след това дойде покана да позира в „Плейбой“. В края на 1982 г. Мария да Граса започна да се появява все по-често по кориците на списанията и благодарение на славата си получи предложение от „Маншете Ти Ви“ да води свое собствено шоу през следващата година. Всъщност това беше детско шоу. И понеже вече работеше с деца, реших, че миналото є като фотомодел не беше особено подходящо. Споделих това с нея, с родителите є и с екипа на „Плейбой“. И така скоро стигнахме до споразумение. Аз щях да дам ексклузивно интервю за списанието, а в замяна на това те щяха да ми предадат оригиналите от цялата фото сесия за „Плейбой“. Отидох в централата на списанието, получих негативите и след това ги връчих на родителите є. Шуша остана много доволна и мисля, че с изваждането на тези снимки от обръщение от плещите є падна голям товар. Тя беше много добра водеща на детско шоу, направи успешна кариера като певица и като телевизионна и филмова звезда. Гордеех с нея, защото по онова време за една жена беше много трудно да пробие в телевизията. Гостувах на шоуто є, свирех там на китара и се преобличах като Дядо Коледа за специалните є коледни издания. Останахме заедно шест години, но ни свързваше по-скоро приятелство, отколкото нещо друго. Аз живеех в Ню Йорк, а тя в Бразилия.
Имах щастието да се срещам с две кралици на красотата, които бяха печелили титлата „Мис Бразилия“: с Дейзе Нунес Де Соуза ходех през 1986 г., а с Флавия Кавалканти се запознах през 1989 г. Флавия беше от Сеара. По онова време връзката ни беше доста сериозна – тя дори носеше венчална халка, въпреки че аз не исках да се женя – но преди началото на световното първенство в Италия през 1990 г. вече се бяхме разделили.
След като се раздели с мен, Шуша тръгна с Аертон Сена, състезателят от Формула 1. Често се говореше, че с Аертон сме имали пререкания заради Шуша, но това е нелепо. Неговата кариера започна, когато живеех в Ню Йорк и аз дори не го познавах по чисто географски причини. Сега сме добри приятели със сестра му Вивиан, която ръководи института „Аертон Сена“.
Аертон загина на 1 май 1994 г. Когато чух новината за смъртта му, бях шокиран като всички бразилци. Помня тази дата и по още една причина – предишния ден се бях оженил за Асирия.
Из "Пеле: Автобиография
Очаквайте "Най-големите футболисти в историята на футбола"
