Мартин Петров Искам да правя история с Манчестър Сити

Светкавичният трансфер на Мартин Петров в Манчестър Сити натъжи феновете на Атлетико (М). Голяма част от тях дори засипаха форумите с гневни упреци към ръководството на тима. Тези в Манчестър Сити обаче потриват доволно ръце. Запалянковците у нас също не са безучастни. Преминаването на национала във Висшата лига е най-големият български трансфер това лято. Читателите на "7 дни спорт" първи ще имат възможност да научат какво мисли Мартин в този важен за него момент.



- Вече сте играч на Манчестър Сити, как се чувствате?
- Нормално. Нещата се развиха много бързо. Радвам се, че подписах.

- В Атлетико (М) явно не могат лесно да приемат трансфера. Поне феновете.
- Това е нещото, което ме развълнува много. Разбрах, че хората ме обичат. Оценяват ме като човек и футболист. Въпреки тежките моменти, които имах. Знаете какво се говореше, когато бях контузен. Отношението на всички в Атлетико ме трогна.

- Испанските колеги писаха, че сте напуснали клуба доста тъжен.
- Няма как да бъде по друг начин, когато се разделяш с хора, които са ти подали ръка в труден момент. Видах какво бе отношението към мен, когато бях контузен. За Атлетико мога да говоря само хубави неща. Както впрочем и за другите клубове, където съм играл.

- Манчестър Сити няма успехи в последните години, това не ви ли притеснява?
- Защо да ме притеснява? Във Волфсбург и Атлетико винаги се поставяха големи цели, а
накрая оставахме с празни ръце
Манчестър Сити има амбиции да направи нещо сериозно. Наливат доста средства, привличат добри играчи. За треньора няма какво да говоря. Всеки знае кой е Свен-Горан Ериксон. Надявам се да вляза в историята на Манчестър Сити, като направим нещо голямо.

- Говорихте ли със Свен-Горан Ериксон?
- Видяхме се за пет минути. Тепърва ще говорим. Както казах, трансферът стана много бързо.

- Освен Манчестър Сити сериозен интерес към вас имаше и от Тотнъм.
- Това са двата клуба, които бяха най-настоятелни. Те бяха единствените, които излязоха с конкретнти оферти към Атлетико. Накрая Манчестър изпревари Тотнъм. Щеше да е хубаво да се съберем с Бербатов. Разбираме се отлично на терена, а и сме много добри приятели. Но когато си футболист, не можеш да избираш. Аз съм доволен, че ще играя за Манчестър Сити. Изобщо не може да става въпрос, че правя крачка назад. Все пак говорим за Висшата лига, най-силното първенство.

- Бербатов не ви ли оказваше натиск да предпочетете Тотнъм?
- Разбира се, че искаше да бъдем заедно. Митко е не само голям футболист, но и голям човек. Когато е необходимо, винаги можеш да разчиташ на него. Доколкото знам, той още е в ЮАР. Скоро ще се видим. На терена пък няма да има никакво приятелство и стига да мога, ще гледам да го огорча.

- От този сезон в Англия ще играе още един ваш близък приятел.
- Фернандо Торес. Ливърпул е съвсем близо, ще имаме възможност често да сме заедно. Торес е изключителен човек. Не се правеше на звезда, въпреки че в Атлетико можеше да прави каквото си иска. Със сигурност феновете от Мадрид ще протестират срещу ръководството, защото продаде Торес. Него всички го обичат. В Ливърпул са още Ники Михайлов, Мишо Александров. Българи сме, ще поддържаме връзка. Трябва да си помагаме. На терена обаче ще гледаме да си навредим. Това е нормално.

- Няколко думи за Манчестър Юнайтед?
- Кръвният враг. Няма какво да говоря. Да се готвят за третия кръг, когато играем с тях.

- Сещате ли се често за Димитър Пенев?
- Може ли да забравя човека, който ми даде път за големия футбол.

- Не смятате ли, че той е най-добрият вариант за национален селекционер?
- Това трябва да кажат други хора. Моето мнение е известно. За мен
най-добре треньорът да е българин
Кой ще води България, ще решат Борислав Михайлов и останалите от ръководството на футболния съюз.

- В тази връзка колко големи са шансовете да се класираме на европейско първенство?
- Всичко зависи от мача с Холандия. При загуба нещата се усложняват. Поне засега това трябва да е мачът на истината за нас. После идва Румъния. Трябва много да внимаваме. За Албания мислехме, че едва ли не сами ще се бият. Видяхте какво се случи.

- За колко взимате 100 метра?
- И друг път са ме питали, но нямам представа. Помня само, че още във Враца засичаха колко съм бърз. Веднага искаха да се откажа от футбола и да се занимавам с лека атлетика.
Бързината е генетично заложена
Дарба. Важно е обаче да я развиваш с годините. Всеки има силни и слаби места. Техниката, финтовете например са заложени в бразилците. При мен е скоростта.

- Швейцария, Германия, Испания, а сега Англия. Покрай футбола станахте полиглот.
- Така е. Остана ми да направя голям шлем и да отида в Италия. Езикът е голямо богатство. Все още не знам много добре английски, но ще го науча. Нямам никакви проблеми, тъй като в Манчестър Сити има много чужденци. Свободно можем да си говорим на френски, немски или испански.

- Семейството ви как приема тази постоянната смяна?
- Това е работата на футболиста. Един ден си тук, утре на друго място. Не можеш да избираш. За семейството е тежко, но ме подкрепят.

- Повечето хора виждат само лъскавата част във футбола - славата, парите...
- Затова понякога играчите губим контрол. Не виждам нищо лошо в това да печелиш с честен труд. Хората не мислят, че футболистите трябва
да се лишават от много неща
Особено когато отидеш в чужбина. Там, за да те уважават, трябва да даваш не 100, а 200%. Защото си чужденец. Знам, че понякога съм казвал неща, които после ми носят неприятности. Просто искам хората да не виждат само едната страна на нещата.

- Признавате ли си грешките?
- Винаги съм го правил. Разбирам, че това е един от недостатъците ми. Говоря за това, че понякога съм твърде нервен. В последно време обаче се промених. Да си изпускаш нервите не води до нищо добро. Старая се, но човек трудно променя характера си.

- Май никак не обичате да губите?
- Изобщо.

- Усещате ли, че има хора, които опитват да ви използват, след като направихте име и станахте известен?
- Това е въпрос на лична преценка. Много добре знам кой как се е отнасял с мен преди и сега.

- Какво не бихте простили?
- Точно това, за което говорихме - лицемерието. На никой не е приятно да говорят какви ли не работи зад гърба му. Аз предпочитам да
казвам истината винаги в очите
Независимо дали е за добро или лошо.

- Има ли уважение към вас в родния Враца?
- Рядко имам възможност да ходя. Имам приятели, които отвориха мой фенклуб. Това ме радва. Разбира се, има и хора, чието отношение към мен е негативно. Предпочитам да не мисля за тях.

- Добре ли е футболистите да напускат България твърде млади, както сторихте това вие и Бербатов?
- За мен бе хубаво. В началото бе много трудно. Говоря за първия си клуб в чужбина - Сервет. Има моменти, когато си казваш: "Край, стягам си куфарите и се прибирам." И ще го направиш, ако нямаш твърд характер. Другото е дисциплината. Винаги трябва да имаш едно наум, че си чужденец и за да те запомнят, трябва да си по-добър от останалите.

- Кой ви научи на дисциплина?
- Така съм възпитан. От родителите ми и моя мениджър разбрах, че поема ли този път, имам две възможности. Мога да се върна и да правя каквото си искам, но никой няма да ме помни с нищо. Другото е да вървя нагоре. Затова бях най-тъжният човек в Атлетико през тези 2 години. Исках да се развия докрай в този клуб. Но така се стекоха събитията, че не успях.

- Кога избрахте професията?
- Вероятно, когато баща ми ме заведе на стадиона във Враца. Сигурно съм бил на 9-10 години. Започнах в Ботев. После отидох в отбора, в който винаги съм искал да играя - ЦСКА. Казах си, щом съм в най-силния клуб в България, трябва да избирам или да вървя нагоре, или да се връщам. Когато се появи възможност, я използвах. Знам, че врабчето не каца само веднъж на рамото и ако го изпуснеш, после може никога да не дойде отново.

- Имало ли е момент, в който сте съжалявали, че се захванахте с футбола?
- Никога. Не мога да си представя, че ще върша нещо друго.

Момчил Лельов, "7 дни спорт"