Бивш капитан на националния отбор, с назначаването на Юрген Клинсман начело на Бундестима Оливер Кан получи първия тежък удар и загуби капитанската лента, като тя бе дадена на Михаел Балак. Само няколко седмици преди началото на световното първенство Клинсман обяви, че Кан ще е резерва на Йенс Леман. Кан обаче прие положението и си тръгна от националния отбор като голям играч, когато в малкия финал за третото място на Мондиала бе изпратен като герой от публиката в Щутгарт. Месец и половина по-късно спортното списание "Кикер" потърси Кан, за да чуе мнението му за националния отбор, положението си и бъдещето.

 - Оливер Кан, в сряда националният отбор изигра първия си мач след световното първенство, а вие гледахте отстрани. Какво беше чувството?
 - Аз играх в този отбор от 1993 година - на четири световни и три европейски първенства. Изживал съм всичко, което може да се изживее. Честно казано, не гледах победата срещу Швеция. Томата "национален отбор" за мен приключи.

 - Това стана доста бързо...
 - Да, но за кого или за какво трябва да ми е мъчно? Няма нищо, което да трябва непременно още да постигна с националния отбор. Освен, може би, световната титла. Това обаче не е реалистично, все пак тогава ще съм на 40 години.

 - Споделяте ли еуфорията около Йоахим Льов и отбора? ""
 - Винаги е така - когато националният отбор побеждава, еуфорията е голяма. Когато губи, всички са в депресия. Тази игра ми е позната. Сега обаче отборът ще се сблъска с нещо съвсем ново, което не е има през последните две години.

 - Какво?
 - Да трябва да се класираш за голям турнир е нещо съвсем различно от това да играеш приятелски мачове. Тогава идват трудните задачи. Въпреки това смятам, че отборът ще се класира без проблеми за европейското първенство. Тези момчета се развиха невероятно през последните две години. 

 - От разстояние на времето, какво мислите за световното първенство?
 - За мен това беше съвсем ново изживяване. Въпреки това за мен тези седмици бяха по-поучителни, отколкото ако бях играл на Мондиала.

 - Какво имате предвид?
 - Абсурдно е, но това световно, заедно с последния ми мач в Бундестима в Щутгарт, имаше много позитивни аспекти за мен. Въпреки че не играх, ще остана с хубави спонеми от него.

 - Защо се получава така?
 - Това преживяване - да не си поставен постоянно под невероятен натиск, беше много освобождаващо за мен. Винаги съм се прицелвал винаги в успехи и титли. Трябваше да науча, че мога да печеля, дори когато нямам спортни успехи. За мен беше изненадващо колко позитивно реагираха хората на тази ситуация.

 - Когато научихте, смятахте ли, че е възможно да сте резерва на Мондиала?
 - Не. Но в живота често е така - предлага на хората шансове, които на пръв поглед не могат да бъдат разбрани. Това ""беше един такъв шанс. В такъв случай, какво мога да спечеля повече като спортист? Едно трето място за мен, като футболист, нямаше да е стъпка напред. Като човек, обаче, световното първенство ми даде много.

 - Вие обаче не сте благодарен на Клинсман, че ви постави на резервната скамейка?
 - Не. Разбира се, че исках да играя. След 2002 година за мен голямата цел беше да спечеля световната титла. Играта ми никога не е давала причина на Клинсман да замени един дългогодишен номер 1 на вратата.

 - Говорихте ли с него за това? 
 - Разбира се. Не му се сърдя. Само казвам, че той не видя каква иогромна мотивация имах в себе си след загубения финал през 2002 година. На това световно щях да играя с нови сили.

 - Сега искате ли да му покажете, че сте най-добрият?
 - (Смее се.) О, Боже, не! Нямам какво да доказвам на никого. Сега играя футбол само заради самия мен. Защото ми доставя удоволствие. Защото искам да постигна още неща с Байерн (Мюнхен). Защото имам огромното желание отново да печеля титли. Какво и на кого трябва да доказвам? Мачът за третото място показа всичко.

"" - Все още ли сте най-добрият?
 - Мисля, че когато човек спечели на два пъти дубъл с Байерн (Мюнхен), а в европейските турнири играе на най-високо ниво, значи човек притежава определена клас.

 - Казахте, че натискът да бъдете номер едно за вас е изчезнал. Как се променя сега вашият живот?
 - Изпитвам по-голямо удоволствие. Вече нищо не изглежда трудно. В продължение на едно десетилетие трябваше да защитавам статута си на номер едно. Това е една много трудна задача, която ми коства много сили. Сега на преден план е само удоволствието. Мисля, че така дори ще стана по-добър.

 - Сериозно?
 - Да. Имам по-големи паузи между мачовете. Започвам да се наслаждавам на различните неща. В началото на кариерата си на човек му е лесно да пътува постоянно. След 30 години не е така. Преди всичко, когато имаш деца. Започваш да се питаш дали искаш да прекараш половината си живот по хотелите. Това вече не важи за мен.

"" - Срещу Борусия (Дортмунд) изиграхте своя мач номер 500 в Бундеслигата. Как ви се струва това число?
 - Прави ме малко горд.Вече съм почти като инвентар на Бундеслигата. Веднага си спомних за първия си мач в Бундеслигата.

 - Той беше на 27 ноември 1987 година и вие загубихте с тима на Карлсруе срещу Кьолн с 0:4.
- Да...

 - Мислихте ли си тогава, че ще стигнете до 500 мача?
 - О, не. Исках само да играя при аматьорите на Карлсруе. Само веднъж! И тогава успях. Значи вече исках да играя с първия отбор. Веднъж да играя в Бундеслигата - щеше да е невероятно! И това направих. Тогава ме поиска Байерн и аз си помислих, Божичко, какво ще правя там?! Може би ще оживея за две-три години. Е, станаха малко повече. Исках да стана шампион - станах. Исках да играя в националния отбор, и това дойде. Човек опитва полека-лека да си поставя все по-високи цели.

 - Какво си спомняте от дебюта си?
 - Много беше трудно. Три нощи не можах да спя, бях на 18 години и нямах талант, както някои други. Моите първи мачове в Бундеслигата си бяха истински провал.

 - Май не си спомняте с хубаво за тях?
 - Може би това беше и добре за мен. Тогава постоянно казваха - Кан няма да се справи, може да е добър, но като аматьор. Това породи толкова амбиция в мен, че днес почти се радвам, че всичко започна толкова трудно.
 - Има ли нещо, което бихте направили по друг начин днес?
 - Всичко, което ми се е слчвало, позитивно или негативно, ме е стимулирали. 500 мача в Бундеслигата, много титли и чудесни спортни преживявания. Благодарен съм за всичко.

 - Как се е променила Бундеслигата през годините?
 - Тогава всичко беше много по-малко. Футболът не беше толкова популярен спорт. Атмосферата в стадионите обаче беше по-оригинална.

 - Наскоро вратярят на Шалке Франк Рост заяви, че футболът губи своите истински фенове.
 - Отчасти отборите са се превърнали в големи предприятия. Всичко е един бизнес, от който печелят и играчите. Но трябва да се знае - футболът съществува благодарение на истинските фенове, които не се интересуват от предсезонни турнета, пари от телевизионни права, ложи и бюфети на стадионите. Тях не ги интересува това да станеш известен/ Чрез тях живее футболът.

 - Какви са очакванията ви за следващия сезон?
 - При Байерн очаквам винаги едно и също нещо - титли. Разбира се, искаме да играем важна роля ив Шампионската лига.

 - Мениджърът Ули Хьонес определи тази година като "година на малките рискове". Клубът гласува доверие на играчите, които има. 
 ""- По принцип смятам, че е правилно да се гласува доверие на младите играчи, които в момента са в отбора. Но това все пак е и риск, Балак и Зе Роберто си отидоха. Ако не постигаме успехи, хората бързо ще се изнервят. Тогава ще видим дали клубът ще запази спокойствие.

 - Карл-Хайнц Румениге си пожелава за бъдещето не само успехи, а и красива игра.
 - Байерн винаги е имал ясна философия, която е изградена върху контролираната игра, върху добра защита. Ние не сме Реал (Мадрид) или Барселона.

 - Феновете също искат повече шоу.
 - И го получават. Понякога. Само че не можем да им го даваме 60 пъти на година. Има фази, в които човек трябва да играе икономичен футбол, ориентиран към резултатите, а не към красивата игра.

""/ - Колко време смятате да играете още. Наследникът ви Михаел Ренсинг полека става нетърпелив.
- Докато мога да играя футбол на най-високо ниво и се справям, той ще трябва да чака и да е готов да се учи.

 - Смятате ли, че ще успее да вземе вашата роля в Байерн?
 - Той е много талантлив, но съм виждал много таланти, които просто изчезват в един момент. Аз мисля, че той може да бъде номер едно, но предупреждавам да не го пращаме прекалено рано на тази позиция. Ако не се получи още от началото, ще те изхвърлят през прозореца толкова бързо, че не можеш дори да се огледаш.

 - Пак питам, имате ли идея докога ще играете?
 - Идеята ми е ясна. Имам договор до 2008 година и не мога да си представя, че ще играя футбол след това.

 - Както Йенс Леман?
 - Виждате ли, ние също имаме общи неща. Но в последствие мога да реша и нещо друго.

 - Как така?
 - Имам добро усещане за точния момент, в който да спра. Ако спечелим Шампионската лига през 2007 година, това би бил един такъв момент. Тогава ще си взема купата, отивам си вкъщи и няма да се върна повече.

 - И след това?
 - Бил съм в професионалния футбол повече от 20 години. Мисля, че съм си заслужил известно време почивка. Тогава ще реше на спокойствие какво ще правя после.

ЦВЕТЕЛИНА КЕМАЛОВА, по материали от "Кикер"